България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Пример за това е потъналият в забрава габровски предприемач Пенчо Семов, наричан "българският Рокфелер", известен още и като "най-социалният индустриалец на Балканите".
Кратки биографични данни
Пенчо Семов е роден в село Цвятковци, Габровско, през 1873 година. Въпреки че е израснал в бедното семейство на Иван и Бона Семови, с много труд и упоритост той успява да си извоюва висока позиция в обществото. Но не я използва само за лична облага и до сетния си дъх има желание да остави нещо след себе си на родината. Любовта към търговията наследява от баща си. С честност и трудолюбие Пенчо Семов става главен акционер на 28 акционерни дружества в България - сред тях са 3 банки и 2 застрахователни компании.
Но въпреки успехите, животът му е белязан от болка, за която няма лек. Предприемачът губи жена си и двете си деца, които са покосени от туберколоза.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година. Той оставя основни капитали, чиято стойност възлиза на 1 082 582 000 лева, равняващи се на 9 милиона тогавашни долара.
Благородство и патриотизъм
През 1919 година габровският предприемач дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България при договарянето на условията на Ньойския договор. Родолюбецът не остава безучастен към ситуацията, в която се намира страната ни - всички съседи имат претенции към територията на България. На фона на това румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията на Ньойския договор, което поставя страната ни в изключително неизгодна позиция.
Семов научава за планове България да бъде лишена от териториите си след Балканската война в полза на Гърция. По това време Белград също предявява претенции и настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се измести от 20 до 70 км навътре. Това е загубата не само на население от половин милион души, но и на днешните Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Кюстендил и Петрич.
Семов не остава безучастен към всичко това. Той дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и мисията му се оказва успешна. Заслуга за това имат не само дарените средства, но подходът на габровския предприемач, както и изградените от него силни връзки с влиятелни личности от цяла Европа.
Но това не е единственото благородно дело на Семов. В средата на 30-те години фондацията, носеща името му, дарява хиляди долари за сградите на Аграрния факултет на Софийски университет, както и на Института по заразни и паразитни болести в България.
Семов прави дарение и на Съюза на журналистите в България - вилата си и част от чифлика си във Варна, чиято стойност възлиза на 450 хиляди златни лева. През 1936 г. заедно с предприемача Иван хаджи Беров започва изграждането на първите в България тенискортове и зимни пързалки, намиращи се в Габрово.
Няколко години след трагичната загуба на обичаната си съпруга и децата си, с лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово днес носи името му.
Вестниците "Днес" и "Народна дума" отразяват дейността на предприемача и са първите, които го сравняват с Рокфелер. Сред габровци той си печели славата на щедър човек, даряващ пари с отворено сърце. Личните му дарения са на обща стойност около 50 милиона лева, а тези, направени от името на фондацията му - над 200 милиона лева.
Сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ е закупена със средства, предоставени от него. Стопанското училище в Габрово също е построено с негови средства. Първият приют за бездомни в София също е построен и поддържан дълги години от него.
В Габрово, Варна и Казанлък габровецът създава и поддържа безплатни трапезарии за ученици. Той дарява и над 3 милиона лева за обучението на децата на работниците във фабриките си. Дарява пари още на католическия колеж "Свети Августин" в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, училища във Варна и други градове на страната.
В завещанието си габровецът оставя средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. Но последната му воля остава неизпълнена. През 1947 г. властта конфискува не само предприятията, но имотите и средствата, които предприемачът събира през целия си живот.
За себе си Семов казва: "Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да съм социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да съм поет".
Още: Българската писателка, чийто живот е белязан от скандална любов, разграбен архив и мистериозна смърт
