България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Генерал-лейтенант Иван Колев, наричан бащата на българската кавалерия, остава завинаги в българската памет като "спасителят на Добруджа". Разбива превъзхождащите руско-румънски части като принуждава руснаците да се оттеглят отвъд Дунава. Прилага бързи конни маневри, комбинирани с артилерия и разузнаване – подход, смятан за предвестник на механизираната война.
Ранни години и служба
Иван Колев произхожда от българската бесарабска общност, роден е на 15 септември 1863 г. в село Бановка (Бесарабия, дн. Украйна). Учи в Болград, а след Освобождението се включва в редовете на българската армия и се сражава в Сръбско-българската война (1885), като постъпва като доброволец в Ученическия легион.
След войната постъпва във Военното училище в София, а през 1894 г. завършва и Военната академия в Торино.
По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери. Пак негова е идеята да се провеждат конни състезания в българската войска.
През 1907 г., вече подполковник, Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и е зачислен в Седми улански полк в Пардубиц. През следващата година е произведен в чин полковник и е назначен за командир на елитния Лейбгвардейския конен полк в България - на тази длъжност остава до началото на Балканската война.
През 1915 г. е произведен в чин бригаден генерал.
Добруджанската епопея
През 1916 г. I-ва конна дивизия, командвана от генерал Колев, е подчинена на III българска армия (под командването на ген. Стефан Тошев) и действа в състава на обединената Дунавска армия (включваща български, германски и турски войски под командването на фелдмаршал Аугуст фон Макензен) на Северния фронт срещу Румъния и пристигналите на помощ руски части.
Под негово ръководство I-ва конна дивизия настъпва в Добруджа и участва в боевете при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин. Освобождава цяла Добруджа до делтата на река Дунав и пленява хиляди румънски, руски и сръбски войници и офицери - точните цифри, според сайта "Българска история", са 490 офицери и над 6000 войника.
Снимки: Wikipedia
Нито крачка назад - тук е България!
Приносът на генерал Колев и дивизията му е решаващ в няколко важни момента от войната:
Между 5 и 7 септември 1916 при Добрич неговата дивизия отблъсква руско-румънското настъпление и стабилизират фронта в защита на града. Маневрените действия на кавалерията на Колев са ключови за изхода от сражението.
Това е първото голямо конно сражение на българската армия след Освобождението и на практика действията на генерал Колев спасяват Добруджа, тъй като по това време българските пехотни части са оттеглени - само че Колев, без да чака заповед, предприема контраатака на кон като заобикаля врага по фланга.
В дневника си той записва:
"Българската конница няма да отстъпи назад. Тук е България!"
През септември и октомври 1916 г. в първата и втората битка при Кобадин българската конница осигурява флангови и тилови действия, свързване на пехотни съединения и преследва отстъпващия противник.
Заради действията му руският корпус е принуден да се оттегли отвъд Дунава.
Снимка: Wikipedia
Ще бием и прогоним руснаците като всеки наш враг
В паметта на поколения българи ще останат думите на генерал Колев, изречени на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато срещу тях се насочва два пъти превъзхождаща ги по брой руска кавалерийска дивизия:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
А според свидетелства руските военни не крият изненадата си: "Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и десет човека атакуват четиридесет."
Принос
Генерал Колев лично участва в боевете и под командването му конната дивизия се превръща в добре смазана машина. Той налага агресивна маневреност на кавалерията – дълбоки рейдове, бързи прехвърляния по фронта, комбинирани с тясно взаимодействие с пехотата и конна артилерия.
Изгражда модел на сътрудничество между кавалерия и пехота, използван в по-късни учебници по военна тактика.
Снимка: Wikipedia
Не мога да убедя офицерите, че това, което Вие направихте, е истина
На 2 август 1916 г. Иван Колев е произведен в чин генерал-майор. А на 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст "За храброст" лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите.
Фон Макензен се обръща към него с думите: "Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!"
Последни дни и смърт
След тежката военна кампания здравето на генерал Колев се влошава. Той заминава да се лекува във Виена, но на 29 юли 1917 г., едва 53-годишен, умира.
Памет и признание
Именно на генерал Колев и българската конница е посветено стихотворението на Иван Вазов "Добруджанската конница", написано през 1916 г.:
Не конница — морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;
не конница — буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;
не конница — хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура — цяла
от топот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!
Не конница — лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!
Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (област Варна) и Генерал Колево (област Добрич).
