Българският поет, номиниран за Нобелова награда, който бе жестоко пребит и оставен да умре в болничен склад

27 декември 2025, 19:30 часа 1200 прочитания 0 коментара

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин. 

Кой е забравеният Теодор Траянов

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на Васил Траянов и Елена Лютова. Баща му Васил е съдия, родом от Скопие. Майка му Елена е учителка, родом от Велес, Македония.

През 1899 г. Траянов завършва Първа мъжка гимназия в София - това е днешното 6-то училище, намиращо се на ул. „Граф Игнатиев“. След завършването на гимназията Теодор Траянов следва две години във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Следва и 7 години във Висшето техническо училище във Виена.

През 1907 г. поетът сключва брак с австрийката Елена Петерс. Година след това е дипломирането му като архитект. В периода 1912-1913 година участва като доброволец в двете Балкански войни. Награден е със Златен кръст за храброст. Патриотът се включва и в четата на един от най-активните дейци на ВМОРО Христо Чернопеев, който е съратник на Гоце Делчев и Борис Сарафов.

Още: Българинът, за когото китайците написаха ода: Прославил страната ни на 3 континента

В продължение на 6 години (1914-1920 г.) изпълнява дипломатически длъжности в българската легация в австрийската столица. През 1922 г. е назначен на длъжност в Генерално консулство на България в Бреслау. 

През 1915 г. правителството на Александър Цанков го отзовава от дипломатическия пост. Теодор Траянов се завръща в България и започва да работи като учител в Първа мъжка гимназия в София. По това време започва да пише активно. 

Талантлив поет и преводач

През 1922 г. по време на престоя си в Бреслау, Траянов навлиза в артистичните и бохемските среди по това време и се свързва с известни писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Херман Бар, които силно повлияват на творчеството му. Неговата драматизация на „Младият крал“ от Оскар Уайлд, която е по музика на българския композитор Димитър Караджов, през 1914 г. има 14 представления във „Volksoper“.

В периода 1922 – 1931 г. Траянов е един от редакторите на списание „Хиперион“. Там работи заедно с литературния критик Иван Радославов. Техен колега е писателят, поет и преводач Людмил Стоянов.

Траянов се заминава с писането на литературни портрети на наши актьори. Превежда драми за сцената на Народния театър, сред които са „Ричард Трети“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст. Траянов се занимава и със специални преводи на известни литературни произведения, адаптирани за деца.

Траянов се изявява и като съредактор на сп. „Bulgarienwart. Illustrierte Monatsschrift für Fremdenverkehr, Wirtschaft und Kultur“ от 1937 година. През този период той работи и като помощник-драматург в Народния театър.

Още: Българският авиатор, който създаде първия ни самолет и написа "библията" за американски пилоти

Дълго време творчеството на Траянов тъне в забрава. През 30-те и 40-те години на миналия век, както и през 2006 г., творбите му са преведени на немски. 

Участва в литературни сборници и антологии, сред които „Българска антология“, „Поетична година“, „Най-отбрани песни“, „Млада България“, „Одрин“, „Лорд Байрон“.

Шахматен шампион

Освен с литературен и архитектурен талант, Траянов блести и със знанията си, свързани с музика и шахмат. Директорът на Първа мъжка гимназия Кунчо Кутинчев, който е най-добрият български шахматист по онова време, успява да го запали по шахмата. През 1907 г. Траянов печели първото неофициално републиканско първенство по шахмат. По онова време мероприятието се провежда в елитното софийско кафене „Смолницки“ - поетът побеждава във всички партии и напълно заслужено получава наградата. През 1931 г. става председател на новоучредения Български шахматен съюз. Но Траянов не спира дотук - на 13 април 1936 г. прави реми с Александър Алехин, който е четвъртият в историята на шахмата световен шампион. 

Още: Българската писателка, чийто живот е белязан от скандална любов, разграбен архив и мистериозна смърт 

Трагична участ след 9 септември 1944 г. 

Теодор Траянов, както и семейство Вазови, има трагична участ след 9 септември 1944 г. Болният от рак Траянов е затворен в Дирекцията на милицията. Там той многократно е пребиван жестоко. Последният побой води до пръсване на очните му ябълки, след което е откаран в Александровска болница, за да не умре в Дирекцията на милицията. В болницата номинираният за Нобелова награда поет е захвърлен в медицински склад. Там издъхва в адски мъки. В кратките мигове, в които е в съзнание, той едва повдига клепачите си с пръсти, защото очите му са парализирани от побоя. Умира на 15 януари 1945 г.

Траянов остава нещастен и в любовта. Голямата любов в живота му е значително по-младата от него Дора Дюстабанова, с която има извънбрачна връзка. Но двамата не успяват да се преборят за любовта си - Дора умира на 33 години. След това той започва връзка с богатата вдовица Вера Балабанова, но към нея, както и към съпругата си, той никога не успява да изпита онова, което изпитва към Дора. Въпреки че съпругата му и Вера затварят очите му, той умира с името на Дора на уста.

Още: Българинът, който откри истинско чудо, дало надежда на милиони, и получи "Оскар" за наука

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Таня Станоева
Таня Станоева Отговорен редактор
Новините днес