България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е изтъкнатият юрист, общественик и политик Стефан Бобчев - един от създателите на УНСС и негов дългогодишен ректор. Но приносът му за развитието на висшето образование у нас не свършва дотук. Той остава в историята и като един от инициаторите за създаването на Софийския университет.
Биографични данни
Братът на обществениците Илия и Никола Бобчеви, Стефан Бобчев, е роден на 2 февруари 1853 г. в град Елена. През 1868 г. той постъпва във Военномедицинското училище в Цариград. Там той става председател на Българското благодетелно братство "Просвещение". По негова инициатива е купена къщата в квартал Фенер, преустроена след това в параклис "Свети Стефан", където е поставено началото на самостоятелната българска църква.
От 1872 година Стефан Бобчев председателства Македонската дружина. Година по-късно той заминава за Македония заедно с Иван Куцаров, за да извършат инспекция на българското просветно дело там.
След потушаването на Априлското въстание, Бобчев емигрира в Одеса. Остава за кратък период от време там, след което се премества в Букурещ и става редактор на вестник "Стара планина".
По време на Руско-турската война Бобчев е военен кореспондент на вестник "Руский мир". Работи и като чиновник в администрацията на Временното руско управление. След като войната приключва, той заминава за Москва и там завършва право.
Още: Легендарният знаменосец на Хаджи Димитър и загадката около смъртта му
Вече дипломиран юрист, той се завръща в свободна България и се установява в Пловдив. По това време среща и любовта на живота си - красивата Екатерина, сестра на Теодор Теодоров, който е водач на Народната партия и министър-председател на България (1918 -1919 ). От любовта им се ражда дъщеря на име Кося.
Междувременно Бобчев става съдия и успява да се издигне до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия. През 1881 година става дописен член на БАН, а 3 години по-късно и редовен член.
След Съединението на България Бобчев работи като адвокат. След преврата срещу княз Александър I Батенберг той заминава за Одеса и остава там до 1889 година.
Пет години по-късно се включва отново в политическия живот на страната. Той става част от възстановената Народна партия и няколко пъти е избиран за народен представител.
Още: Заточен в Диарбекир, а годеницата му не го дочака: Кой е Гложенеца – довереният човек на Левски?
През 1899 година Стефан Бобчев се установява за постоянно в столицата. Две години по-късно основава Дружеството на българските публицисти и писатели, на което е председател до 1921 г. Председател е и на Славянското дружество от 1903 до 1940 г.
В периода 1911-1912 г. русофилът Стефан Бобчев е част от кабинета на Иван Гешов, в който е министър на народното просвещение. През 1912–1913 г. е посланик на България в Русия.
Дори и след като подава оставка Бобчев не се отказва от опитите си да склони българския политически елит към съюз с Русия по време на Първата световна война. След Деветоюнския преврат Бобчев е обвинен и съден заради проруската си дейност.
В продължение на 33 години преподава история на правото и църковно право в Софийския университет. През 1909 година е дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, а година по-късно и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага.
Той остава в историята като един от основателите на днешния Университет за национално и световно стопанство (УНСС), първоначално създаден като Свободен университет. От момента на основаването на висшето учебно заведение през 1920 година до 1938 година Бобчев е негов ректор като насърчава сътрудничеството между славянските висши училища.
Уира в София на 8 септември 1940 г. на 87-годишна възраст. В завещаванието си оставя средства не само на Софийския университет, но и на гимназиите в Пловдив и София, както и на училищното настоятелство в Елена.
Юридическият факултет на СУ получава 40 хиляди лева дарение за образуване на фонд на името на просветителя. По негово желание лихвите от фонда са предназначени за награждаване на студенти, занимаващи се със славянска правна история, които трябва да напишат кратък етюд по темата.
След смъртта на Бобчев неговата съпруга изпълнява последната му воля - тя прави дарение от 120 хил. лв. в облигации на Министерството на Народната просвета за създаване на 5 фонда.
