България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Димитър Ценов, който завеща 5 милиона златни лева на България.
Биографични данни
Димитър Ценов е роден през 1852 година. Негов баща е заможният свищовски търговец Апостол Ценов. Семейството му го изпраща да учи в гимназия в Кронщад, Австро-Унгария. Но малко след като започва обучението си там се налага да напусне училище, тъй като баща му е разорен. Димитър е принуден сам да изкарва препитанието си. Той започва работа в държавно учреждение в Букурещ, след това в кантората на свищовски търговци, а по-късно работи в румънските железници.
Събирайки опит и средства, Димитър става предприемач в строежа на нови жп линии. През това време той успява да натрупа не само авторитет, но и връзки, както и състояние. Ценов дори подпомага финансово хъшовете във Влашко.
След Освобождението, предприемачът се връща в родината си. Тогава започва работа в Министерството на външните работи, където работи няколко години. Но чиновничеството не се харесва никак на Ценов и той решава да се отдаде на това, което изпълва сърцето му – стопанското поприще. Започва да се занимава с внос и търговия на стоки. Благодарение на това, че знае няколко балкански и западни езика, той се справя блестящо. За кратък период от време се превръща в крупен предприемач. Негово дело е фабриката за цимент при Златна Панега.
Ценов участва активно и в благоустройството на столицата. Строи водопроводи, улици, обществени сгради и жп линии.
Нефтената рафинерия в Бургас
В края на ХІХ в. се захваща с най-големия си проект - нефтена рафинерия край Бургас. Във времена, когато в България все още не са познати ползите от петрола за стопанско-икономическото развитие на страната, правителство отказва да подкрепи проекта и той остава нереализиран. След 1916 година дейността на Ценов търпи спад, а след 1920 година е окончателно прекратена. Заслуга за това имат и националните катастрофи.
Но въпреки това Ценов дарява голяма част от спечелените си пари за благотворителност. Той прави дарения за сираците от войните. Дарява големи суми на бедните, на борците за националната кауза, на Червения кръст, както и на учебни и културни заведения в София и Свищов.
Въпреки че не успява да получи престижно образование, всяка свободна минута той чете и трупа знания. Събира впечатляваща библиотека. Въпреки завидното си богатсво, води скромен и тих живот. Димитър Ценов не успява да създаде свое собствено семейство.
Завещанието на Димитър Ценов
Предприемачът завещава всичките си пари, недвижими имоти и ценни книжа за откриването и издръжката на висше търговско училище в Свищов. През 1912 г. в писмо до кмета на града той пише, че има една мечта – да направи нещо за родния си град и "за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да достигне своята справедлива, национална и човешка кауза".
Последните години от земния си път Димитър Ценов прекарва в болница на Червен кръст, тъй като не желае да е в тежест за близките си. Той заплаща за стая в болницата, в която издъхва през 1932 г.
Последното желание на предприемача е за скромно погребение. Единственото, което желае, е гробът му да се поддържа чист и озеленен, като моли това да не се счита за нескромност от негова страна.
Завещанието, което той оставя в полза на държавата за над 5 милиона златни лева за просветна дейност, е второто по размер след това на Евлоги Георгиев. Но въпреки това, той остава скромен до сетния си дъх и не приема това, което прави, за нещо грандиозно. Желае единствено "българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигането на своя идеал".
Само четири години след смъртта на Димитър Ценов неговата последна воля е изпълнена - благодарение на дарението му Свищов става третият университетски център в България (след София и Варна) с построяването на стопанската академия. Днес тя носи името на предприемача от Свищов.
Снимка: Wikipedia
Още: Българският художник, който впечатли дори Айнщайн, но у нас остана непризнат
