България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Анна Тодорова Велкова, останала известна с псевдонима си Анна Карима, е една от най-значимите фигури в историята на българския феминизъм и женското движение. Учителка, писателка, преводачка, журналистка и редакторка, тя съчетава литературната си дейност с активна гражданска позиция, превръщайки се в съоснователка и първа председателка на Българския женски съюз. Организира женски общества, работи за образование и социална промяна като усилията й са част от по-широкия процес на равноправие и еманципация в България в началото на XX век.
Кратки биографични данни
Още: Праведникът на народите: Българинът, който се опълчи на Нацистка Германия и спаси 50 хиляди евреи
Анна Карима е родена през 1871 г. в Бердянск (тогава Руската империя, днес Украйна) в семейството на българския революционер Тодор Велков, участник в Кримската война. След Освобождението семейството й се премества в Шумен. Анна завършва средното си образование в София, а после се връща за известно време в Шумен, където е учителка.
Омъжва се за журналиста Янко Сакъзов, който по-късно става основател на социалистическото движение в България и деен политик. Заедно те имат три деца - две дъщери и син, бъдещият историк доц. Иван Сакъзов. Впоследствие Анна и съпругът й се разделят.
Искаме да участваме в уредбата на държавата наравно с мъжете
През 1897 г. Анна Карима основава първото женско образователно дружество "Съзнание", което по-късно внася петиция в Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. Това се случва през 1901 г., 13 години след откриването на Софийския университет. "Съзнание" успява да извоюва 16 жени да бъдат допуснати до лекции, макар и само като слушателки, въпреки общественото несъгласие.
През същата 1901 г. Анна основава Българския женски съюз, като реакция срещу ограниченията, наложени върху жените по отношение на образованието в края на 90-те години на XIX в.
През 1908 г. тя основава нова феминистка женска организация под името "Равноправие", провокирана и от някои международни развития - по-конкретно от кампанията в Западна Европа по това време, която настоява жените да получат избирателни права при същите условия, каквито има за мъжете.
"Ние искаме да ни се припознае правото на непосредствено, пряко участие в уредбата на държавата", пише тя в своя статия през 1908 г.
В следващите години, между 1912 и 1917, Анна се посвещава на доброволческа и обществена дейност, а през Балканската война е медицинска сестра.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Първото търговско девическо училище и първата забавачка за деца
През 1916 г. тя открива първото търговско девическо училище в София, което по-късно става гимназия. След края на Първата световна война и смъртта на дъщеря ѝ Надежда през 1918 г., Анна участва в основаването на пансион за сираци и дружество "Инвалид", тъй като вярва, че децата с психически проблеми или увреждания не бива да бъдат изключвани от учебния процес.
Открива и първата забавачка за деца в подкрепа на работещите майки.
Писателска и литературна дейност
Анна Карима е сред основателите на Съюза на българските писатели. През 1917 г. започва да издава вестник "Българка", като основава и благотворителна организация със същото име.
Пише разкази, новели и пиеси, някои от които са поставяни на сцената на Народния театър. Оставя богато литературно наследство от над 50 произведения, част от творбите й излизат в сборници, като "Колекция разкази".
Работи като редакторка и преводачка — превежда и издава творби, например, на френски комунистически писатели.
В произведенията си често критикува социалните ограничения в обществото и традиционните роли в брака, семейството, патриархата.
Според Българския хелзинкски комитет, тя остава една от "най-изявените личности в българското феминистко движение".
Още: Българският генерал, който разгроми руснаците: Ще ги прогоним, тук е България!
Емиграция и връщане в България
През 20-те години на XX век Анна Карима емигрира по политически причини като има разминаване в източниците кога точно става това. Според някои след Деветоюнския преврат (1923 г.), когато много политически активни фигури от левицата, са преследвани, според други - след атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г. Така или иначе тя напуска България и първоначално се установява във Франция, където има близки връзки с фигури от левите среди, а след това заминава за СССР. Връща се в България през 1926 г.
По-късно написва и публикува "В днешна Русия", произведение, в което описва впечатленията си от живота в СССР.
Умира в София през 1949 г. на 78-годишна възраст.
