България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Асен Златаров е български учен, общественик и просветител, основоположник на биохимията и броматологията (химия на храните) в България.
Кратки биографични данни
Роден е на 4 февруари 1885 г. в Хасково в семейството на участник в национално-освободителните борби след Освобождението на България.
През 1904–1907 г. следва химия в Женевския университет в Швейцария. През следващата година, 1908 г., защитава докторска дисертация по химия и физика в Гренобълския университет във Франция на тема синтеза на нови багрила от групите на индулина и акридина.
През 1909–1910 г. специализира в Мюнхен в областта на хранителната и съдебната химия при проф. Т. Паул.
Завръща се в България през 1910 г. и започва работа в катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет. От 1935 г. вече е с научно звание професор. Председател е на Съюза на химиците в България.
Научни и просветителски приноси
Асен Златаров провежда изследвания над традиционни за българина хранителни продукти — проби за сирене, кашкавал, кисело мляко, боза, баница, туршии, месни колбаси, боза, таратор, за да се изяснят химичният им състав и хранителна стойност. Съвместно с Александър Липшюц анализира храните, които консумира българинът и ги съпоставя със съответните данни за други народи.
От 1918 г. започва работа по изследване на соята — публикува множество трудове по тази тема в периода 1920–1936 г.
Автор е на популярни и научни публикации, насочени към широката публика — с цел да повиши познанията за наука, здравословно хранене и социална отговорност.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Редактор и активен участник е в издаването на списания, сред които: списание "Химия и индустрия", списание "Природа и наука", библиотечните серии "Натурфилософско четиво" и "Наука и живот".
Литературна и обществена дейност
Освен учен, Златаров е и публицист, поет, белетрист и литературен критик.
През 1905 г. издава стихосбирката "Според настроението" — под псевдоним, но по-късно я изземва и унищожава, недоволен от резултата.
През 1925–1927 г. е член на литературния кръг "Стрелец". В 1930-те години активно сътрудничи на периодичния печат.
Често изнася публични лекции и беседи по теми, свързани с наука, хранене, социални и културни въпроси — по места из цялата страната.
Златаров е сред основателите на съюза на радиолюбителите — Родно радио, а също така участва в първото предаване на дълги вълни в България: предаването започва с негово слово и рецитал на стихове.
Участва и като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, по време на Първата световна война също е мобилизиран.
Наследство и признание
Множество училища и институции из страната го приемат за свой патрон. В негова чест е кръстен и Университетът "Проф. д‑р Асен Златаров" в град Бургас.
Още: Българинът, който създаде слънчевия хладилник и касетките, но бе забравен в родината си (СНИМКИ)
На 4 февруари 2025 г. бе отбелязана 140-годишнината от рождението му, с широка обществена и медийна кампания, която подчерта важността на неговия принос за науката и обществото.
