България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Димитър Николов, по-известен като Заралията и Коджа Ибрахим, е един от най-опитните български хайдути и революционери от Възраждането. Най-голяма известност получава като знаменосец на обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Кратки биографични данни
Роден е с името Димитър Николов Стойнов през 1833 г. в село Карабурун (днес Знаменосец, община Раднево, Старозагорско). Селото по-късно е преименувано именно в негова чест. Произхожда от обикновено семейство и получава скромно образование. Усвоява занаята шивач, като работи известно време в Сливен и Ески Заара (днешна Стара Загора).
В четническите списъци той се записва като Димитър Николов Заралията. Според някои изследователи това е било съзнателно прикритие, за да затрудни османските власти при издирването му и да предпази близките си.
Хайдутство
Още през 50-те години на XIX век Димитър Заралията става хайдутин. Той действа заедно с известните войводи Тодор Харбов и Теню Люцканов.
Натрупва голям боен опит и си изгражда репутация на изключително смел и физически силен човек. Именно тогава получава и прозвището "Коджа Ибрахим" ("коджа" на турски означава голям, едър, силен).
В Българската легия и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
През 1867 г. Димитър Заралията постъпва във Втората българска легия в Белград, където преминава военно обучение заедно с други бъдещи революционери.
През лятото на 1868 г. се включва в прочутата обединена чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, наброяваща около 120–130 четници. Поради своя авторитет и доказана смелост е избран за знаменосец – една от най-отговорните длъжности в четата. Да носиш знамето означава не само да си един от най-храбрите, но и да поддържаш бойния дух. Длъжен си да опазиш знамето да не попадне в ръцете на врага дори с цената на живота си. Това също е знак, че войводите са му имали пълно доверие.
Снимка: Wikipedia
Боевете през юли 1868 г.
След преминаването на Дунава четата на двамата войводи води тежки сражения с многократно превъзхождащите я османски сили.
Заралията участва във всички основни боеве: край Караисен, Вишовград, при Канлъдере и на Бузлуджа.
По време на сраженията той не изоставя знамето въпреки непрекъснатия огън срещу четниците.
Смърт
Има две версии в историографията за неговата смърт и тя не е докрай изяснена. Според първата, която е възприета в повечето енциклопедии, той е ранен и взет в плен от турците, след това е обесен в Търново. Това е версията, изложена в книгата на историка Зина Маркова "Четата от 1868 година" и присъства в редица популярни исторически справочници.
През последните години краеведи от родното му село Знаменосец оспорват тази теза. Според тях той пада убит край Агликина поляна като те се позовават най-вече на изследването на Митьо Седев "Димитър Заралията" от 1968 г. Според застъпниците на тази версия е станало смесване на две различни личности и друг четник, негов съименник, е бил обесен - Димитър Мънзов.
Памет
През 2026 г. Столичният общински съвет именува улица в софийското село Железница на Димитър Николов – Заралията.
