Според православния календар на 30 август църквата почита паметта на светиите Александър, Йоан и Павел, патриарси на Константинопол. Църквата отбелязва 13 Неделя след Петдесетница и Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски. Ето какви са традициите, обичаите и забраните на този църковен празник - какво трябва и какво не трябва да се прави утре.
Църковен празник на 30 август
Александър става патриарх след смъртта на Евсевий, в период на интензивна борба срещу арианството, ерес, инициирана от Арий, която поставя под въпрос божествеността на Христос. Предполага се, че е роден в началото на четвърти век. Подробности за живота му са до голяма степен загубени, но източниците подчертават неговия строг духовен живот, задълбочени познания и мъдрост по църковни въпроси.
Александър активно се противопоставя на арианите, защитавайки догмата за единната природа на Бога в Троицата и божествеността на Исус Христос. Царуването му е и време на обтегнати отношения с имперските власти, тъй като арианството се радва на подкрепата на част от императорския двор.
Прочетете също: Църковен празник на 7 август: Поличбата, която вещае проблеми в семейството
Свети Йоан е роден около 347 г. в Антиохия в богато, но религиозно семейство. От детството си той демонстрира дълбока духовност и склонност към аскетичен живот. Образованието си получава в Антиохия, където изучава теология, реторика и философия. Става свещеник, а впоследствие архиепископ на Константинопол през 398 г. Той активно реформира Църквата: въвежда дисциплина сред свещениците и осъжда лукса, богатството и корупцията сред духовенството. Конфликт с императрица Евдоксия води до изгнанието му – той отказва да направи компромис по отношение на морала и независимостта на Църквата от държавната власт.
Павел I става патриарх веднага след Александър, по време на критичен период на борба срещу арианството, когато Църквата все още не е напълно утвърдила догмата за Христовата божественост. Известен с учението си и задълбочените си познания за Светото писание. Павел I продължава политиката на своя предшественик: той активно се противопоставя на арианите и подкрепя единството на Православната църква. Делото му е насочено към утвърждаване на каноничността и чистотата на християнската вяра в условията на политически натиск.
На 30 август църквата почита и Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски. На този ден през 1721 г. Петър I, след дълга и изтощителна война с шведите, сключва Нистадския договор. Решено е този ден да бъде осветен чрез пренасяне на мощите на блажения княз Александър Невски от Владимир в новата, северна столица Санкт Петербург, разположена на брега на Нева.
Преместени от Владимир на 11 август 1723 г., светите мощи са пренесени в Шлиселбург на 20 септември същата година и остават там до 1724 г., когато на 30 август са поставени в Троицката катедрала на Александро-Невската лавра, където се намират и до днес.
С указ от 2 септември 1724 г. е установен празникът на 30 август. През 1727 г. празникът е отменен не поради църковни причини, а поради фракционни борби в царския двор. През 1730 г. честването на празника е възстановено.
Прочетете също: Църковен празник на 9 август: Какво се прави утре за късмет и благополучие
Народни поличби, традиции, обичаи и забрани на 30 август
В народните вярвания 30 август се смята за особено силен ден по отношение на възмездието: всяко лошо дело или несправедливо действие неминуемо се връща обратно към извършителя.
На този ден вярващите се молят на светците за закрила и покровителство, за укрепване на вярата им, за сили да се справят с ежедневните изпитания, както и за семейно благополучие и здраве на децата си. Бездетните двойки се молят за дара на потомството. На празника се приготвя и обреден хляб, с който се посрещат гостите у дома. Вярва се, че това отваря сърцето за добри дела.
Прочетете също: Църковен празник на 8 август: Какво се счита за грях утре?
