Мирослав Кокенов: Ще играя "Гъдулката" на лодка, след Единбург свикнах с всичко

- Какви бяха отзивите за "Гъдулката" на фестивала в Единбург?

Повече от добри, и двете години. Публиката, както българската, така и английската, разбираха както хумора, така и сериозността на пиесата още от самото начало. Следиха внимателно развитието на персонажа и се забавляваха искрено. Излязоха редица положителни рецензии, например тези тук и тук.

- Защо избрахте тази пиеса, с какво ви привлече персонажът?

Героят ми влезе под кожата още при първото четене. Сякаш знаех какво ще каже, предвиждах думите му, как ще реагира в ситуациите, в които е поставен. Откривах доста сходни черти с него и не ми отне дълго да взема решението, че искам да го направя на сцена. Пиесата е многопластова и сложна, смешно-сериозна, което задълбочи мотивацията ми да работя върху нея: хареса ми комбинацията между комедия и драма, която едновременно предизвиква много смях, но и размишление. Първоначално пиесата ми беше предложена от Милена Анева, която е и режисьорът на спектакъла, работихме отлично заедно. А преводът на Анджела Родел е страхотен.

- Научихте ли се да свирите поне малко на гъдулка?

Разбира се. Това е професионално задължение на всеки актьор, който гради такъв тип специфични образи като гъдуларя. Това, че се научих, може да се дължи и на факта, че един от прадядовците ми е бил гъдулар. Сам си е дълбал и е правил гъдулките, използвал е за струни лисичи черва, понеже е бил ловджия. Това го научих едва след като започнах работата си по спектакъла. 

- Вероятно сте свикнали с различни публика на пиесата, от всякакъв тип: непознаващи балканските неща чужденци, български емигранти в Лондон, софийска публика в "Сълза и смях", както и турнета в по-малките градове в страната. Как се променя представлението, публиката, а и вие самият, по оста - Лондон-Единбург-София-Стара Загора-Габрово?

За българската публика в Лондон, Оксфорд, Питърбъро и Единбург бе много ценен контакта с фолклорните мотиви. Докосването до нещо познато, наше, българско и лично, един повик към родното, който колкото по-далеч живее човек от страната ни, вероятно толкова по-силно изпитва. Особено настроение им носят сцените с разрешаване на проблеми с типични балкански страгетии, които...ние си знам как е. Едно от блестящите качества на "Гъдулката" обаче е, че излиза от локалното балканско русло и постепенно се посвещава на психологията на човека въобще. Аз вярвам, че мотивите, които движат хората във всяка една точка на планетата, са едни и същи. Когато работихме с Милена Анева върху пиесата, това ни беше основа за развитието на персонажа. И това, че чужденците също я разбират, е знак, че действително става дума за общочовешки послания.

- Освен на официални сцени сте играли пиесата на всякакви нестандартни пространства - пъбове, барове, импровизирани сцени. А и я правите на два езика, български и английски, в зависимост от публиката. Как се адаптирате към толкова различни ситуации?

Представлението е много компактно, което го прави подходящо за почти всякакъв вид пространство. Това беше страшно удобно за Единбург, понеже там театралните пространства са приспособени помещения. През 2017-та пространството беше на втория етаж на кръчма (нещо много типично за Fringe представленията на Острова), а тази - втория етаж на кафе. В книжарница-библиотека "Имало едно време" в Лондон пък построихме сцена от два палета и пак се получи много добре. А пък другия месец ще играя "Гъдулката" на една театрална лодка по каналите на Лондон...Помещението може да бъде всякакво, важното е актьорът го изпълни с живот и съдържание. А относно адаптацията, Единбург е място, където в рамките на по-малко от 15 минути участниците от представлението трябва да почистят, напуснат помещението, за да може ти да си подготвиш реквизита и да започнеш. Въобще след Единбург адаптационните качества се вдигат на много високо ниво.

- Защо впрочем избрахте моноспектакъл?

Аз избрах една много качествена и жива пиеса, това е по-важно от жанра. Предимствата на моноспектакъла, е че той може да бъде много мобилен. Например реквизитът на "Гъдулката" се събира в половин куфар, а в другата му половина са дрехите ми и аз съм готов да пътувам навсякъде. Разбира се, моноспектакълът е труден жанр. Не можеш да разчиташ на партньор. Партньорът ти е публиката, с която трябва да си "подавате топката". Рисковано е, но интересно и вълнуващо.

- Какво предстои на представлението оттук-нататък?

Тази есен "Гъдулката" ще свири на много интересни сцени. На 19-ти октомври от 19.30 ще я играя на театралната лодка на "Widgeon Тheatre Boat", някъде по каналите на Лондон. На 23-ти Октомври от 21.00 в София, в залата на "Театър лаборатория Алма Алтер" в Софийския университет, като част от фестивала "Алтер Его - София". На 13-ти и 16-ти Ноември от 19.15 имам две представления на "Воала!", който е лондонско-европейски театрален фестивал. Повече информация за всичко, което ми предстои, можете да намерите на сайта на спектакъла.