България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Атанас Далчев е един от най-самобитните ни поети. Смята се за една от ключовите фигури в българската модерна поезия — не просто като стилов новатор, но и като творец с взискателно и многопластово творчество. Владеещ и свободно ползващ няколко езика, той превежда поезия и белетристика, включително произведения на Гьоте, Стендал, Емили Дикинсън, Чехов, Блез Паскал, Пабло Неруда, Федерико Гарсия Лорка, Пушкин, Лафонтен и др. Носител е на престижната Хердеровата награда на Виенския университет, присъждана за постижения в областта на литературата, изкуството и науката, както и на държавни български награди.
Още: Най-четената българска писателка до 9 септември и най-добрият познавач на българското Средновековие
Житейски път
Роден на 12 юни 1904 г. в Солун (тогава в Османската империя), по-късно семейството се мести в Цариград (дн. Истанбул), където Атанас посещава българско училище. Баща му, адвокатът Христо Далчев, три години е депутат в османския парламент като представител на българската общност.
По време на Балканските войни домът им в Солун е засегнат и семейството се установява окончателно в София.
В София завършва Първа мъжка гимназия с профил латински и старогръцки език. В Софийския университет завършва философия и педагогика.
Работи като преподавател по български език и училищен инспектор. Известно време живее във Франция, посещава курсове в Парижкия университет и завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.
Още: Неподражаемият художник, чиито картини разпознава всеки българин
Творчество
Литературният си дебют прави още като ученик, публикувайки стихове в ученическия вестник "Фар". По-късно сътрудничи на голям брой български списания и вестници.
През 1920-те и 1930-те години развива активна творческа и литературна дейност.
След 1945 г. не се поддава на идеологическия натиск и никога не се приспособява към политическата принуда. Дълго време след идването на комунистическата власт запазва литературно мълчание и не публикува свои стихове, фокусира се само върху преводи.
Още: Родоначалникът на книгоиздаването в България работил години като кмет без заплащане
Неслучайно пише: "Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише" и "Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях".
През 1956 г. започва да пише отново — публикува нови сборници.
Той пише сравнително малко стихове в сравнение с масовите поети, но всеки стих е наситен с философски дълбочини, символика и многозначност.
Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, и испански, както и в сборници и периодични издания на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици.
Още: Незрящият класик на българската симфонична музика, ослепял на 11-годишна възраст
Умира на 17 януари 1978 г. в София.
