Новият дует Lavasonic: Чистото изкуство в българската музика

Решихме да поговорим с Lavasonic и да се опитаме да разберем кой е вътрешният им двигател, който ги кара да създават своето изкуство. Ето какво ни отговориха:

-------------------------------

Колко време мина от идеята до крайното оформяне на артистичния ви тандем Lavasonic?

Всичко се зароди преди около шест години и се случи съвсем естествено и плавно, без какъвто и да е натиск от външни фактори. Бяхме просто двама души, откриващи нови хоризонти за себе си, споделяйки удоволствието и предизвикателството да творят заедно. Нямахме никакви планове, събирахме се, само когато вдъхновението ни оплиташе в своята невидима паяжина, а това не се случваше с честота, която би превърнала този процес в работен, с конкретни очаквания и резултати. И двамата преминавахме през период на преосмисляне на житейските си пътища и не насилвахме процеса, въпреки добрата химия, която имахме, а се наслаждавахме на тази дейност, използвайки я за бягство от ежедневието, експериментирайки свободно, предизвиквайки се един друг и поемайки в най-неочаквани посоки.

През тези години натрупахме доста идеи и започнахме да ги финализираме, но осъзнатото решение да изкараме творчеството си на показ дойде в началото на миналата година.

Дебютното ви парче "Inner Gardens" вече е факт. То е едновременно много ефирно, но и много дълбоко. Разкажете ни как създадохте песента?

Гого: Основната идея, гръбнакът на "Inner Gardens" дойде от Таня. Тя ми прати демо, в което беше изпяла вокалната линия върху синтезиран звук с основните хармонични ходове. Представяше си го като песен, която би била подходяща за Ленърд Коен. Аз, потъвайки в красивите, изящни ноти и неповторимия ѝ тембър, не го чух в тази светлина. Може би месец по-късно вдъхновението ме споходи докато се разхождах по красивото плато на Камен бряг, близо до "Яйлата". В главата ми се оформяше музикалната тема на пиано, което да акомпанира на гласа, но и да довършва и допълва фразите, понасяйки слушателя в едно своеобразно пътуване през времето и пространството.

Снимка: Георги Манов

Прибрах се в къщата, в която отсядаме често, за да творим и почиваме, където си бях спретнал импровизирано звукозаписно студио. Засвирих и нотите се изливаха една след друга, ръцете ми сякаш сами се носеха по клавишите. Всичко се случи на един дъх, спонтанно и неусетно. Пробвах няколко китари, бас, записах допълнителни партии на синтезатори и цялата амалгама от звук придоби смисъл. Ники Аламанов написа текста, а Таня го записа.

Песента отлежа цяла година и аранжиментът беше завършен пак там, на същото място. Тогава ни хрумна, че всъщност е по-добре да бъде дует и се обадих на Ерсин от Jeremy?.

Таня: "Inner Gardens" е отражение на мой вътрешен, много личен процес на осъзнаване и себеразгръщане. Засяга тема, позната на всички - моментите на криза, които изживяваме, безнадеждността и загубата на връзка най-вече със себе си. Това са обаче и моментите, които съдържат в себе си потенциал да се опознаем, да се приемем каквито сме, да сменим перспективата и да започнем отначало - по-осъзнати и обогатени. Да се сетим за спящите "семена" - потенциали в нас, да се осмелим да се погрижим за тях, да ги "поливаме" и с търпение да изчакаме да разцъфнат "вътрешните ни градини". 

Снимка: Татяна Йосифова

В интервю за БНР казвате, че вашият проект не е направен с комерсиална цел, а заради чистия артистичен порив за създаване на изкуство. Това ли ще бъде творческата линия на Lavasonic или все пак сте склонни на комерсиални експерименти?

Гого: Lavasonic е и винаги ще бъде искрено отражение на нас самите като артисти, като със сигурност няма да следваме тенденции и да се отдалечаваме от нашите ценности в опит на търсене на комерсиален успех.

Таня: Нямам нищо против да сме комерсиални, стига в комерсиалното да сме напълно автентични. Не знам доколко биха се припокрили двете неща.

Как работихте с режисьора Георги Манов и един от най-добрите ни оператори Крум Родригес за клипа към "Inner Gardens"? Те ли ви водиха изцяло?

Спряхме се на Жоро Манов заради забележителната му работа по любими на нас видеоклипове. Харесваме неговата естетика и му предложихме пълна творческа свобода. Условието беше да работи по видеото, само ако наистина харесва "Inner Gardens". Много сме щастливи от това, което се получи като краен резултат, защото визията на Жоро Манов е изцяло породена от неговата интерпретация на нашата музика. Доверихме му се изцяло и той организира всичко. Подборът на екипа е негов. Специално му благодарим, както и на оператора Крум Родригес, на стилистката Кристина Симидчийска, на Стилияна Узунова, която се погрижи за грима и на всички от Clamer Studio Productions.

Снимка: Георги Манов

Работите ли върху албум или още е рано за съвсем нов проект като Lavasonic?

Проектът ни е нов в публичното пространство, но вече имаме материал за цял албум и нещата се движат към завършването му. Очакванията ни са до края на 2024 г. той да е факт, като преди това ще има още видео-сингли.

Смятате ли да продължите линията с гост-изпълнители в следващите си песни?

Като вокалисти засега нямаме други гости, но сме отворени за колаборации, ако преценим, че някоя композиция го изисква. Иначе в записите са се включвали наши приятели и съмишленици като Даниел Петров - барабанист на "Остава", Венци Трифонов - кларинет, Александър Обретенов - бас.

А обмисляте ли да пеете на български език?

Засега нямаме такива песни, но тъй като не си поставяме граници в музицирането, не можем да твърдим, че няма да се случи на определен етап от развитието на Lavasonic.

Фотограф: Нели Куртева

Рано или късно ще ви сравнят с някой музикален проект от световна величина. На кои групи бихте били горди да ви оприличат?

Гого: Винаги ми е било интересно да слушам изказванията на приятели за общото между един музикален артист и друг такъв. Според мен това е продиктувано от необходимостта човек да систематизира и постави произведението, което слуша, в някакъв организиран от самия него личен порядък относно стил, въздействие и т.н. Така е устроено човешкото съзнание. Най-любопитни са анализите им за тези музиканти, които се отличават с изключителна индивидуалност и трудно бих поставил в определени жанрови рамки. Ако питам десет души за тях, със сигурност ще получа десет напълно различни и противоречащи си от моя гледна точка отговори... та най-много бих се радвал да ме оприличат с точно такива групи.

Таня: Не бих могла да предположа на кои артисти биха ни оприличили, но за мен винаги е комплимент, когато някой ме оприличи с негов най-любим изпълнител, независимо от жанра на музиката, която обича.

Може ли българската публика скоро да ви слуша и на живо?

Работим по въпроса, но първата ни стъпка е да издадем дебютния си албум.

Автор: Неда Ковачева