България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Кръстьо Кръстев - първият литературен критик у нас, останал в историята и като историк, философ, преводач, и общественик, противопоставил се на участието на България в Първата световна война.
Биографични данни
Кръстьо Кръстев, който е брат на художника Михаил Кръстев, е роден на 31 май 1866 г. в град Пирот. Техен баща е търговецът Кота Кръстев. Завършва българска прогимназия в Пирот. Семейството му се преселва в България през 1878 г. след присъединяването на Пирот към Сърбия. Кръстьо постъпва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в столицата.
През 1885 г. започва да следва философия в Лайпцигския университет и се дипломира с докторска степен. Участва като доброволец в Сръбско-българската война.
Кръстьо Кръстев е един от интелектуалците у нас, решително противопоставили се на включването на България в Първата световна война, заради което е арестуван. През октомври 1915 г. започва да развива активна културно-просветна дейност в Поморавието, чиято цел е да се противопостави на асимилацията на местното българско население.
Още: "Защо не бях там, когато съдеха Левски": Адвокатът, който спаси Ботевите четници от бесилото
С подписването на Адрес-плебисцит до президента на САЩ Уилсън той се противопоставя на повторното присъединяване на Пирот, традиционно населяван от българско етническо население, към Сърбия.
Д-р Кръстев умира на 15 април 1919 година в София.
Конфликтът с Иван Вазов
В историята Кръстьо Кръсев остава и като един от критиците на Иван Вазов. Конфликтът между двамата започва през 1892 година с издаването на списание "Мисъл", чийто главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев. Във формирането на този литературен кръг участват още Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов.
Списание за наука, литература и критика - това е анонсът на печатното издание, чрез което индивидуализмът и естетизмът навлизат у нас. Още в първия му брой д-р Кръстев пише статия за Иван Вазов, в която заявява, че той привлича аудиторията не с качеството на произведенията си, а с името си.
Но за Вазов, който по това време е в конфликт с Петко Славейков и със сина му Пенчо, критиката не е непозната. Патриархът на българската литература отвръща на удара в рубриката на вестник "Мир", пишейки: "Бедният тоя д-р Кръстев. Няма по-нещастен человек от него и по-достоен за нашето християнско състрадание".
Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев. Снимка: Wikipedia
Конфликтът се задълбочава, след като Вазов е обявен за Народен поет по повод 25-годишния си творчески юбилей през 1895 г. Патриархът на българската литература успява да привлече на своя страна един от най-близките сътрудници на опонента си - Кирил Христов.
Още: Телохранителят на Раковски: Как неговата униформа се озова на най-известната снимка на Левски?
След като Вазов публикува "Японски силуети. Из стихотворенията на Геваша Хито-Хито" конфликтът се задълбочава още повече. Народният поет твърди, че тази мистификация е превод от френски, но всъщност това е негово произведение, в което той осмива Кръстев и останалите си опоненти.
До спиране издаването на списание „Мисъл“ през 1907 година между Вазов и опонентите му постоянно се разменят остри реплики чрез печатните издания. До сетния си дъх Славейков така и не се помирява с Вазов.
Едва последвалите военни конфликти във второто десетилетие на XX век слагат край на враждата между двата литературни кръга.
