България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Кузман Шапкарев - български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев, и дядо на Петър Шапкарев.
Биографични данни
Кузман Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 г. в Охрид в бедно семейство. Началното си образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 г. двамата откриват частно училище. Кузман Шапкарев преподава гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля.
Още: Българската Коко Шанел, която съчета европейския шик с традиционната шевица
След Освобождението той напуска Македония и се преселва в Пловдив, който по онова време е столицата на Източна Румелия. По предложение на Екзарх Йосиф I Български приема учителско място в Солун, въпреки че по тогава Шапкарев работи главно върху издаването на събраните от него народни песни. Той заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия. През цялото това време Шапкарев кореспондира с Екзархията и подпомага изпращането на български владици в Македония.
През 1884 г. се връща в Пловдив. След това започва работа като нотариус в Окръжния съд в Сливен и Стара Загора. Работи като мирови съдия във Враца и Орхание. Шапкарев работи за вестник „Македония“, „Право“, списание „Читалище“ и други периодични издания.
Делото на Кузман Шапкарев
От значение за делото на Шапкарев като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов. През 1863 г. Шапкарев сключва брак с най-голямата му дъщеря Елисавета.
Сборникът „Български народни умотворения“, който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, е най-значителната му творба.
Още: Героят от Балканската война, който изплаши турците при Одрин
Шапкарев издава и няколко учебни помагала за нуждите на просветното дело. Той е автор на учебника "Голяма Българска читанка". Просветителят преподава, списва и издава учебници, за чието разпространение се грижи сам. За тази цел отваря заедно с брат си и книжарница в Охрид.
Кузман Шапкарев става делегат от Самоковското македонско дружество на Четвъртия македонски конгрес през юни 1897 г. Той е избран за председател на Временното бюро за ръководене на дебатите на конгреса.
Но въпреки заслугите си, той остава без пенсия. На 4 май 1905 година Шапкарев изпраща молба до 13-тото обикновено народно събрание, в което описва своите заслуги за България. На 18 март 1909 година умира в София. През целия си живот той дава пример на младите за това как да пазят историята и обичаите - желанието му е делото му да продължи и след неговата смърт.
Още: Писателят, участвал в 3 войни, който 5 пъти бе хвърлян в затвора
