България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и българинът, който успя да впечатли дори самия Айнщайн, но остана непризнат у нас - Борис Георгиев.
Кратки биографични данни
Борис Георгиев е роден в скромно семейство на 1 ноември 1888 г. в град Варна. Възпитан в родолюбие, още в ранна детска възраст Борис отключва таланта си. В тези тежки времена семейството му е принудено да емигрира в Санкт Петербург. Там Борис следва живопис в Художествено училище. Под ръководството на известния руски художник Николай Рьорих той получава необходимите знания, за да развие таланта си.
През 1909 година талантливият Борис решава да продължи обучението си в Мюнхен, Германия. Там се обучава под ръководството на майсторите Анжело Як и Петер фон Холм. След дипломирането си Борис Георгиев се премества в Италия. Именно там той разгръща напълно потенциала си и успява да създаде най-прекрасните си творения.
Още: Българският Рокфелер, който дари огромна сума в опит да ни спаси от Ньойския договор
През 1922 г. той се завръща в България и осъществява най-голямата си мечта - самостоятелна изложба в родния си град Варна. В родината талатливият художник черпи мъдрост от български творци, сред които е и учителят Петър Дънов. Двамата се запознават случайно и малко след това се появява портрет, който е символ на запознанството им.
Срещата на Борис Георгиев с Айнщайн
Талантът на Георгиев не остава незабелязан извън пределите на родината ни - той получава множество покани за изяви в Италия, Германия и други държави. През 1928 година се среща лично с великия Алберт Айнщайн и рисува негов портрет. Произведението предизвиква фурор по цял свят. Самият Айнщайн е изумен от таланта на нашенеца, който за миг не забравя родината си и с гордост я прославя по целия свят, подписвайки шедьоврите си като Boris Georgiev di Varna.
През 1931 г. Георгиев заминава за Индия. Там се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар. Българският художник пътешества из Хималаите. Там създава поредица от впечатляващи пейзажи, потрети и фигурни композиции.
Творчество и отличия
В Италия нашенецът е награден с най-почетната награда в сферата на изкуството. Отличен е с „ Короната на Италия“ - награда за цялостно творчество и принос към световното художествено наследство. Там той остава до сетния си дъх, а на надгробната му плоча има надпис Boris Georgiev di Varna.
Още: Българската писателка, чийто живот е белязан от скандална любов, разграбен архив и мистериозна смърт
Днес произведенията му са разпилени по целия свят. Сред най-великите му творби са картината, посветена на починалата му сестра Катерина, „Странникът и неговата сестра”, „Портретът на Айнщайн“, „ Портретът на Петър Дънов“, „Пейзаж“. Те са част от наследството на осиновената от художника Вирджиния Джакомети.
Друга част от картините му са изложени в галерии във Варна, както и в Италия и Германия. Голяма част от останалите картини са разпродадени на безценица.
В Градската художествена галерия във Варна, която носи неговото име, се съхранява само малка част от картините му. Това е и единственото признание за талантливия художник у нас - Градската художествена галерия в родния му град носи неговото име.
