Кои са най-вълнуващите, драматични и красиви любовни истории на известните личности? И какво по-хубаво от това да прочетем за тях на чаша вино в уютната неделна вечер? Actualno.com ще ви разказва за изпепеляваща страст или тиха, истинска обич, устояла на бурите на времето и славата. Налейте в чашата отбрано, ароматно вино, забавете ритъма на вечерта и се потопете в една истинска легенда.
Историята между великия скуптор Джан Лоренцо Бернини и Костанца Пиколомини Бонарели е колкото интересна, толкова и драматична, и остава завинаги запечатана в един от най-чувствените бюстове в историята на изкуството.
Коя е Костанца?
Родена около 1614 г. в Рим в семейството на обеднели благородници от рода Пиколомини, на 18 години Костанца е омъжена за Матео Бонарели — скулптор, реставратор и търговец на произведения на изкуството, който по-късно започва работа като асистент в ателието на Бернини. Именно там пламва любовта между Костанца, вече около 22-годишна, и 38-годишния майстор.
Съвременниците разказват, че Бернини бил безумно влюбен в нея и от един момент нататък я превърнал в модел за едни от най-интимните си скулптурни портрети. Един от тях е известният "Бюст на Костанца Бонарели", който днес се съхранява в музея "Барджело" във Флоренция. В държавния каталог на културното наследство на Италия той фигурира именно под това име "Портрет на любовницата на Бернини".
В началото на XVII век мраморните бюстове на живи жени са били сравнително редки, а доколкото ги е имало изобщо те строго следват канона за целомъдрие и благоприличие. Бюстът на Костанца е всичко онова, което НЕ БИВАЛО да се показва — вместо досполепна дама с натруфена, сложна прическа и тежки, пищни дрехи, заела сдържана и благопристойна поза, тя е с разпуснати коси, разкопчана долна риза и полуотворени устни, сякаш нещо говори или приканва за целувка. За времето си това е бил абсолютно скандален, интимен портрет.
При това бюстът не е бил поръчан от съпруга ѝ или от някой покровител — Бернини го създава заради своя копнеж. По това време той е на върха на славата си и е затрупан с поръчки от принцове и папи.
Още: Незабравими любовни истории на чаша вино: Опустошителната страст на Силвия Плат и Тед Хюз
Снимка: Wikipedia
Връзката между двамата е страстна, дива и невъздържана. Бернини е напълно обсебен от нея. Години по-късно синът му описва баща си като "изгубил главата си по тази жена", когато разказва за бруталния край на връзката им.
Катастрофата
Любовта им продължава около две години, преди да настъпи драматичният обрат. Костанца започва паралелна интимна връзка и с Луиджи, по-малкия брат на Бернини, който също работи в ателието му.
През 1638 г. Бернини разбира за отношенията между двамата. Според свидетелствата той проследява брат си и го вижда да излиза от дома на Костанца. В жесток пристъп на ревност Бернини напада Луиджи първо с лост като счупва две от ребрата му, а след това и с меч и го преследва из римските улички докато Луиджи успява да се скрие в базиликата "Санта Мария Маджоре". Но Бернини не спира дотук.
Още: Незабравими любовни истории на чаша вино: Вирна Лизи и Франко Пеши (идилия, продължила 53 години)
Най-мрачната част от историята
Обезумял от ярост и ревност, той нарежда на слугата си да отиде при Костанца под предлог, че трябва да й предаде подарък и да нареже лицето ѝ с бръснач, едно от отвратителните в онази епоха наказания за жена, накърнила честта на мъж. Така трябвало да бъде съсипана не само репутацията й, но и красотата й — същото онова живо и изразително лице, което той бил изваял с толкова нежност. Впоследствие Костанца е обвинена в прелюбодеяние и блудство и изпратена в манастира "Каса Пиа". Слугата на Бернини е изгонен, Луиджи е изпратен извън Рим, а самият Бернини първоначално е глобен с 3000 скуди, но по-късно глобата му е опростена от покровителя му папа Урбан VIII.
Снимка: Wikipedia
Съдбата на Костанца след това
Костанца не остава дълго в немилост. Само няколко месеца по-късно, на 7 април 1639 г., тя е освободена и върната при съпруга си, след като отправя молба до властите.
И тя не изчезва, не става "изоставената любовница на Бернини". Не! След огромния скандал и опетненото й име, тя изправя глава и с течение на времето успява да се утвърди като успешен търговец на произведения на изкуството. Когато съпругът й Матео Бонарели умира през 1654 г., в завещанието си той определя за свой единствен наследник "синьора Костанца Пиколомини, моята най-обичана съпруга". (Впрочем година след смъртта на Бонарели Костанца ражда дъщеря, Олимпия Катерина Пиколомини, а кой е бащата на детето й остава неизвестно.) По-късно тя излага голяма колекция от произведения на изкуството на първия и втория етаж в къщата си. Една от най-известните картини, които притежава, е "Чумата в Ашдод" от Никола Пусен. И години по-късно, през 1665 г., когато Бернини е в Париж, той разпознава картината в двореца на херцог Ришельо и издейства тя да бъде окачена по-ниско, за да може да бъде по-добре разглеждана от посетителите.
Още: Незабравими любовни истории на чаша вино: Мерилин Монро и Джо Ди Маджо
Бракът на Бернини
А какво се случва с Бернини? За него папа Урбан VIII е подготвил съвсем различна съдба — той настоява Бернини да се ожени. Така, още през същата 1639 г. скулпторът сключва брак с Катерина Тецио, която била смятана за най-красивото момиче в цял Рим. Бракът се оказва много различен от бурната му връзка с Костанца: Бернини има 11 деца и остава женен до края на живота си. Катерина обаче настоява бюстът на Костанца да бъде премахнат от семейния им дом и така, след като сменя различни собственици, накрая той става част от колекцията на Медичите.
Снимки: Wikipedia
Днес запазеният бюст на Костанца е едновременно великолепно обяснение в любов и мълчаливо свидетелство за края на тази връзка, завършила с насилие.
Всяка голяма любов оставя следа, която времето не може да заличи. Следващата незабравима романтична история Actualno.com ще ви разкаже отново в неделя вечер.
