X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Режисьорът Стефани Дойчинова: Младите творци сме изправени пред вътрешен конфликт. Егото и нарцисизмът са най-големите ни врагове

10038
Режисьорът Стефани Дойчинова: Младите творци сме изправени пред вътрешен конфликт. Егото и нарцисизмът са най-големите ни врагове
Снимка: Стефани Дойчинова

Стефани Дойчинова изучава филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от 2014-та година, а само след месец предстои да заснеме дипломния си филм. До този момент е режисирала три късометражни филма, различни по жанр, в които са вплетени кълба от истории, настроения, характери, случки, почерпени от реалния живот. За творческия път, тънката граница между живота в екрана и този навън и за бъдещите си проекти, разказва режисьорът Стефани Дойчинова. Ето какво ни сподели тя:


Кога и как започна всичко с късометражните филми?

През 2014 влезнах в НАТФИЗ с филмова и телевизионна режисура. В процес на обучение създадохме тези три филма. Говоря в множествено число, тъй като работя с още двама души. Йоанна Хаджииванчева, която е оператор на всички филми и Волен Пенев, който е монтажист на проектите ни.

Благодарна съм на НАТФИЗ, че ме срещна с тези будни, умни и трудолюбиви хора, и искрено се надявам да продължим заедно, като екип.

Има още много хора, които стоят зад филмите - от преподаватели, колеги до семействата ни. Благодарение на общите ни усилия и любов към киното, днес имаме възможност да ви представим три тотално различни филма.

От къде черпите вдъхновение за тези филми?

От живота. Може да звучи смешно заради годините, на които съм…  цели 25, (представяте ли си), но черпя понякога дори от моя собствен.

Пример е как започна всичко със “След 100 метра завийте надясно!”.

Идеята ми хрумна от нещо, с което всеки един от нас се сблъсква редовно и това е нервното шофиране по пътя, чести случай на засичане на коли, ПТП-та и саморазправи. Беше ми любопитно да разгледам една такава супер обичайна ситуация, но се опитах по някакъв начин да защитя и двете страни. Идеята ми беше да поставя зрителя в обувките и на двата персонажа, като понякога в такива ситуации на конфлик може да се роди нещо смислено.

Всъщност това е първата комедия-драма, която съм правила и в която може да видите Леонид Йовчев и Китодар Тодоров.

“Пипнах те!” е вдъхновен от Стивън Кинг. Любим мой автор. Това е история за злото, която среща по-голямото зло в лицето на едно малко дете, за грешните избори, които взимаме и за възмездието.

Референции ни бяха филмът Вещицата на Робърт Егърс от 2015 и сериалът на НЕТФЛИКС “ДАРК”. Както във всеки късометражен филм - парите не ни достигаха, но се оказа, че имаме чудни приятели и познати!

Дрийм Тийм Филмс - Евтим Милошев ни подкрепиха с техника, а целият екип работи безвъзмездно. Благодарение на Петър Минчев - Гущера имахме и самолет, който излита и каца неколкократно за нас, за да може да си заснемем сцените.

Работих с актьори с изключителен опит - Валери Йорданов, покойния Йосиф Шамли. Най-важното попълнение в актьорския състав - Ивайла Бояджиева, която игра ролята на момиченцето. Тя се справи блестящо. Аз много се притеснявах как ще се случат нещата с нея, защото до сега не бях работила с толкова малко дете. Тогава тя беше на четири години.

Но както се казва за всичко си има първи път. А на всичкото отгоре имахме и една безумна коза, която миличката я измъчихме, но и коза успяхме да заснемем.

“Линията” пък се появи съвсем спонтанно, след като разбрахме, че имат намерение да затварят родопската теснолинейка. Местата, през които преминава влакчето, са предимно населени с възрастни хора и за огромна част от тях, това е средство за препитание. Те се занимават основно със земеделие и животновъдство и за тях е важно тази теснолинейка да съществува, за да могат да оцеляват.  Дали го приехме като кауза или решихме, че независимо от това, какво направят с теснолинейката, ще запечатаме спомена за тези хора - не знам, нямам представа. Вдигнахме се, опаковахне багажа и потеглихме за двусемично пътешествие из Родопите.

Теснолинейката е прекрасно съоражение и всъщност е едно от малкото останали в света. Живописно и красиво. Тунелите минават буквално през скалите, под планината. Заслужава си да се види.

Ние изминахме целият й път, като обиколихме всички села и градове по трасето. Истината е, че хората там едва оцеляват, но не са загубили духа си. От където и да минавахме, все се намираше някоя баба или възрастна двойка, да ни заговори, да ни покани на обяд или вечеря. Даже пренощувахме две вечери при баба Живка в с.Баня, с която се запознахме във влакчето.

 

Залагате на повече текст или най-вече на визуални и звукови елементи?

Ще забележите, че във игралните ми филми текстът е оскъден. Това е така, защото за мен е важно, първо да усвоя умението да разказвам без много приказки. Думите са информация, която подпомага действието и трябва да са там, само ако предвижват напред историята. Мисля, че диалогът е лукс и майсторство. Не смятам, че съм все още майстор в него.

 

Труден ли е пътят на твореца?

Ако говорим финансово, да се издържаш само от изкуство у нас със сигурност за по-голямата част от творците е доста трудно. Ако говорим за личностно развитие и финансиране, смятам, че в днешно време, имаме изключително много опции с европейски програми и секции в международни фестивали, както за студенти, така и за професионалисти. Било то уъркшопи, мастъркласове или конкурси с парични награди.

Иначе младите творци сме изправени пред друг вътрешен конфликт. Егото и нарцисизма - те са ни най-големият враг. Трудно е да разберем, че винаги ще се намери някой, който да НЕ хареса творчеството ни и това е абсолютно нормално и няма нищо лошо. Професията е свързана с предпочитание, вкус и настроение и светоглед.

Независимо дали става въпрос за кино, литература, изобразително изкуство или музика, все ще има някой, който да критикува и друг ще се чувства недооценен и недоразбран.

Стефани Дойчинова и Валери Йорданов на снимачната площадка на "Пипнах те". Фотограф: Златина Точкова

 

Филмите Ви са доста различни жанрово. Как се получава тази хомогенна смес от различни истории, персонажи, характери, настроения, теми, жанрове?

Филмите, които ви представям са коренно различни и като жанр и като истории и послания. Докато бях в академията се стремях да експериментирам, за да мога да намеря моето кино. Разбрах, че няма как то да е само едно конкретно, защото просто обичам това изкуство във всичките му форми и жанрове. Ще ви спомена една много малка част от любимите ми режисьори - Вилньов, Звягинтцев, Ханеке, Иняриту, Сорентино, братя Коен, Тарантино, Тарковски, Кубрик, Спилбърг. Сега ще ми се изсмеете и ще кажете - “Манджа с грозде!”. Да това са коренно различни режисьори и във филмите си и със стиловете си на разказ, но ме вълнуват и вдъхновяват. Аз просто съм един киноман. Уважавам това изкуство и рядко спирам филм. Мога да му се наслаждавам и като зрител и като човек, който се занимава с това професионално. Има филми, които съм гледала по 20-30-40 пъти - “ Да, не преувеличавам!”.  Винаги намирам по нещо новичко в тях и ми доставя удоволствие да ги гледам отново и отново, като започнем от класиките и стигнем до съвременните.

Фотограф: Златина Точкова

 

Държите ли на щастливия край или го оставяте винаги отворен?

Категорично не държа. Всеки проект е различен и спрямо това, каква история искам да разкажа, преценявам какъв да бъде финалът.

 

Според Вас и в живота ли сме заобиколени от непрекъсната драма?

Някой са заобиколени от драма, други - от комедия а трети - живеят живота такъв какъвто е и се наслаждават на всеки миг от него. За мен животът е едно безкрайно приключение.

 

Ако можехте да изберете филм, с който да участвате в Холивуд, кой от Вашите филми ще посочите?

Не бих избрала нито един от тях, но има страшно много филми, които ми се искаше да съм участвала в създаването.

Аз съм изключително критична към себе си, даже понякога се самобичувам повече от колкото трябва, но пък смятам, че това е хубаво качество, което няма да ми позволи да се самозабравя. Надявам се бъдещето ми да е светло и да си позволя след години да избера филм, с който бих участвала в Холивуд.

 

Опишете чувствата, които Ви завладяват, когато създавате изкуство с три думи?

Любов, страст, целеустременост.

Подготвяте ли нови филми и кога да ги очакваме?

В началото на юли започвам снимките на дипломния си филм. Той ще е документален и ще е за преждевременно родените деца, борбата за живот и трудностите, пред които се изправят недоносените в тяхното израстване и техните родители. Темата сама си дойде при мен, след като родих децата си в началото на седми месец. Този проект се е е превърнал за мен в кауза и искренно се надявам, когато го завършим, да достигне до повече хора, които като мен не са подготвени и информирани, какво ги очаква, да им помогне или да ги подкрепи с историите, който ще разглеждаме.

След това ми предстои да снимам още един късометражен игрален филм. Той ще е първият ми игрален филм, в който жанра не е смесен и е психологическа драма. Ще разказва историята за трагичният завършек на едно семейсто, на една любов и липсата на такава. Отношенията на родители и деца. Пропастта и разрива между хората на нашето време. Време, в което едни се откъсват от други, а трети се опитват просто да функционират.

 

Имате ли любим герой от своите филми?

Не, всичките са ми любими. Всеки от тях е изстрадан от мен. Всеки от тях е минал през мисълта и сърцето ми, обичам и добрите и лошите - защото са мои.

Къде е границата между виртуалния свят на филмите и реалния живот? Не Ви ли се е случвало те да се слеят, да усещате радостта и болката на героите си като своя собствена?

Границата е екранът, пред който стоим. Няма конфликт на света, който да е разглеждам във филм и да не е взет от реалния живот. Аз ги гледам като един запечатан спомен на някой, който е преживял дадената история.

Много често придавам настроенията и проблемите си, къде съзнателно, къде не, на самите персонажи, които създавам, докато пиша сценария. Та по-скоро може да се каже, че те - [персонажите], преживяват мойте радости и болки.

Като за финал - ако трябваше с няколко думи да мотивирате хората да изгледат Вашите късометражни филми, кои биха били те?

Всеки филм е част от моето усещане за света и ако ги гледате, може би ще опознаете част от мен или тотално ще се объркате, защото аз съм един [близнак]. Но ако решите да отделите малко време, се надявам да намерите нещо, което ще остане във вас. Желая ви приятно гледане!

 

Интервю на: Илиана Симеонова

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com