Комисията по бюджет и финанси в 51-ото Народно събрание одобри на първо четене проектобюджета на България за 2026 г. – първия, изготвен изцяло в евро след планираното въвеждане на единната валута от 1 януари 2026 г. Документът, представен от финансовия министър Теменужка Петкова, предвижда бюджетно салдо в рамките на дефицит от 3% от БВП през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г. Параметрите включват приходи в размер на 50,402 млрд. евро и общи разходи от 54,051 млрд. евро за 2026 г., както и държавен дълг, достигащ 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП).
Бюджетът бе гласуван с 12 гласа "за" и 8 "против", след като преди това първоначалният вариант на финансовата рамка беше оттеглен от правителството под натиск на силната протестна вълна в страната. Социалното напрежение бе породено основно от заложени в по-ранната версия мерки като увеличение на осигурителните вноски за пенсия с 2 пр. пункта от 2026 г., повишаване на данък дивидент от 5% на 10% и задължението малките търговски обекти да внедрят СУПТО, одобрено от НАП. Според опозицията подобна мярка би натоварила дребни обекти с разход около 500 лева. Още: "Новият" бюджет за здраве мина през комисия, здравни работници излизат на протест
"Кой разпореди това заседание?" "Няма да се случи по този начин." С тези думи председателят на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев се опита през ноември да блокира разглеждането на второ четене в комисия на проектобюджета. Припомняме, че утре (10 декември) в цялата страна се организират протести срещу бюджета и властта.
След разговори в Тристранния съвет част от тези мерки бяха отменени, което доведе до положителни реакции от страна на работодателските организации. Румен Радев, председател на АИКБ, приветства премахването на увеличенията на данък дивидент и осигуровките и уточни, че максималният осигурителен доход ще расте по-плавно – от 2300 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г. Въпреки това той подчерта, че автоматичният механизъм за обвързване на част от заплатите със средната работна заплата остава в законите: "Това е причината АИКБ да гласува въздържал се при гласуването на този проектобюджет. Според нас не е късно и има правните възможности това нещо да се поправи".
Дебатът
По време на дебатите Пламен Димитров от КНСБ заяви, че не вижда прекомерни разходи: "Не виждам нито голямо плюскане, нито голямо харчене", подчертавайки, че в настоящата ситуация рамката е балансирана. Представители на общините обаче предупредиха, че предвиденото съкращаване на 5500 незаети щатни бройки може да ограничи автономията им и да създаде кадрови затруднения.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се отчита сериозен спад в индустрията и износа при все че това е годината, в която България влиза в сухопътния Шенген, което е крайно обезпокоително. Според него това е заради мерките на правителството, насочени срещу бизнеса и гражданите. По думите му, през 2026 година има опасност бюджетният дефицит да е над 5 на сто от БВП. Димитров цитира оценката на Фискалния съвет, че заложените приходи в бюджета за 2026 година са надценени. Още: МОН отрече да се правят спешни родителски срещи в нощта на протеста: "На ден се падат по 875"
Според Цончо Ганев от "Възраждане" членството на страната в еврозоната има пряко отношение към намеренията на управляващите да вдигат данъци и осигуровки.
Асен Василев от ПП-ДБ критикува приходната част, според която ДДС постъпленията трябва да нараснат с 3,3 млрд. евро спрямо 2025 г. Той предупреди, че прогнозата е нереалистична: "Това значи, че прогнозата ви за приходи в тази част е сбъркана с поне милиард и половина евро. Тоест, ако този приход не се изпълни, отиваме на дефицит над 4%." Според него съкращенията в разходната част са минимални и не променят структурата на бюджета.
Синдикати, работодатели и представители на бизнеса се обединиха около позицията, че основната рамка е приемлива именно след отказа от увеличаване на данъци и осигурителна тежест, но посочиха редица слабости – от недостатъчно финансиране за общините и градския транспорт до риск от сериозно неизпълнение на приходите през 2026 г. Част от депутатите предупредиха и за тревожни тенденции в индустрията и износа, както и за възможност дефицитът реално да надхвърли официално заявения размер. Още: "Замитане на проблеми": Бюджетна комисия прие отново парите за пенсии
Финансовият министър Теменужка Петкова настоя рамката да бъде подкрепена, за да може страната да приеме еврото навреме, като защити приходните прогнози и подчерта, че не трябва чрез преходни разпоредби да се правят "колосални законодателни промени". Управляващите посочиха, че във второ четене ще бъдат разгледани и допълнителни предложения за повишаване на приходите, включително идеята на "ДПС-Ново начало", която по думите на Йордан Цонев може да донесе още около 600 млн. евро от търговия с нефтени продукти.
