При сегашните разчети на Бюджет 2026 има риск бюджетният дефицит да достигне между 6,5 и 8 процента. Това прогнозира членът на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов по време на дискусия в рамките на събитието "БАСКОМ Барометър 2025“. По думите му забавянето на икономическия растеж през 2026 г., заедно с промяната в структурата на БВП и очакваното по-слабо потребление, ще доведат до съществено по-ниски бюджетни приходи.
Трудна 2026 година
Икономистът предупреди, че 2026 г. ще бъде много по-трудна, тъй като липсват структурни реформи, а приходната част на бюджета е "пожелателна“. Според изчисления на Фискалния съвет в бюджета за 2025 г. има нереалистично надвишение на приходите с около 3,5–4,5 млрд. евро, което разширява риска от значително по-висок реален дефицит.
Още: След протестите и изтеглянето: Правителството одобри новия бюджет за 2026 г.
В изказването си Дацов обърна внимание и на прекомерния размер на държавните разходи, които трайно надхвърлят 40 процента от БВП, при оптимално ниво около 38 процента. Той подчерта, че капиталовите разходи традиционно се изпълняват слабо, което затруднява оценката на ефективността на публичните политики.
По отношение на данъчната и осигурителната система Дацов предупреди, че планираното увеличение на осигурителната тежест поставя България сред държавите с най-високи ставки на Балканите. Според него това създава допълнителен риск за бъдещето на пенсионния модел, като първият стълб остава финансово неустойчив при сегашната демографска структура.
Несигурност за третия транш по ПВУ
Изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) остава несигурно, заяви още Дацов, цитиран от БТА.
Още: Европейската комисия с остро предупреждение към България заради Бюджет 2026
Той допълни, че има около 40 процента шанс третият транш да бъде получен преди края на годината, тъй като одобрението трябва да мине през заседание на подкомитет на Европейската комисия на 14 декември.
По думите му обаче правителството разполага с едномесечен срок за възражения, свързани с изпълнението на поетите реформи, и ако бъде подадено такова, средствата ще пристигнат след януари 2026 г.
Дацов отбеляза, че общият размер на оставащите траншове е около 7 млрд. лв., но България реално може да усвои приблизително 3,5 млрд. евро, като част от сумата вероятно няма да бъде получена заради неизпълнени ангажименти по законодателната програма.
Той постави под съмнение и аргументите, с които Европейската комисия отпусна втория транш — "за изключителен напредък в съдебната власт“ — като заяви, че подобна оценка трудно се покрива с реалността в страната.
