Правителството на Румен Радев получи "зелена светлина" в парламентарната бюджетна комисия за увеличение на лимита за нов държавен дълг с 3,8 млрд. евро, като мотивът на кабинета е необходимостта от финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и осигуряване на ликвидност до постъпването на европейските средства.
Предложението беше одобрено с 13 гласа "за", трима депутати гласуваха "против", а петима се въздържаха. Поправките в удължителния закон за бюджета бяха внесени от Министерския съвет, след като първоначално идеята бе лансирана от депутати от "Прогресивна България", но впоследствие бе оттеглена заради критики от опозицията, че подобна инициатива може да бъде направена единствено от правителството.
Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев обясни пред депутатите, че без промяната държавата няма да има възможност да поема нов дълг извън рефинансирането на вече съществуващи задължения. По думите му допълнителният ресурс е необходим основно за разплащания по проекти от Плана за възстановяване, които трябва да бъдат приключени до края на август. Още: По-нисък растеж и по-висока инфлация: Прогноза от БАН за българската икономика
Донев подчерта, че законопроектът дава възможност за поемане на дълг до 3,8 млрд. евро, но не означава, че цялата сума задължително ще бъде усвоена. Той посочи още, че кабинетът разглежда различни варианти за финансиране, включително излизане на международните пазари и емитиране на краткосрочен вътрешен дълг до края на годината.
Министърът съобщи, че правителството очаква четвъртото плащане по Плана за възстановяване през юли, а петото - до декември. По негови данни по четвъртия транш са заявени за възстановяване 1,114 млрд. евро, а по петия - 1,677 млрд. евро. Той призна, че ако Европейската комисия не одобри част от проектите, разходите ще трябва да бъдат поети от държавния бюджет.
По време на дискусията Донев очерта и състоянието на публичните финанси. Според него бюджетният дефицит към края на май възлиза на 2,5 млрд. евро, а след изключване на разходите по Плана за възстановяване - на около 1,8 млрд. евро. Той допълни, че приходите от ДДС през тази година вероятно ще нараснат с около 1,5 млрд. евро спрямо 2025 г., но през летните месеци традиционно се наблюдава спад в данъчните постъпления, съчетан с по-големи суми за възстановяване на ДДС.
Празен чек
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити предложението на кабинета, като изчисли, че при сегашните темпове на натрупване на дефицита до края на годината могат да се добавят още около 2,5 млрд. евро. Той също подкрепи намерението държавата да излезе на международните пазари преди август, тъй като според него условията за финансиране вероятно ще се влошават.
Сериозни резерви към размера на новия дълг обаче изразиха представители на опозицията. Владислав Панев от "Демократична България" заяви, че според неговата парламентарна група нуждите на страната са значително по-малки от исканите 3,8 млрд. евро и обяви, че формацията няма да подкрепи предложението и в пленарната зала.
Съпартиецът му Мартин Димитров настоя Министерството на финансите да представи ясен план за ограничаване на дефицита преди внасянето на бюджета за 2026 г. Според него без такава стратегия държавата рискува да продължи да увеличава задлъжнялостта си.
Асен Василев от "Продължаваме промяната" също се обяви против искания размер на дълга. По думите му държавата трябва да поеме само минимално необходимото финансиране до приемането на нов бюджет. Той предупреди, че тегленето на значителен заем в настоящия момент може да доведе до по-високи лихви и обвини Министерството на финансите, че създава усещане за тревожност на пазарите с прогнозите си за възможен дефицит от 7,4%. Още: "Отдавна боде очите на хората": ПБ ще намалява партийната субсидия, но ще вдигне тавана на дълга
"С приходите си покриваме текущите разходи, тоест не взимаме дългове за пенсии и заплати. Очакваме от Европа 1,5 млрд., плюс около половин милиард по SAFE, тоест около 2 млрд. евро. При 100% изпълнение на ПВУ максимално може да се натоварим с 1,8 млрд. евро", аргументира се Василев.
Категорично против ново задлъжняване се обяви и Цончо Ганев от "Възраждане", който заяви, че партията му няма да подкрепи поемането на допълнителни кредити при никакви обстоятелства.
В отговор на критиките Гълъб Донев подчерта, че стремежът на правителството е дефицитът да бъде сведен до възможно най-ниско ниво и че исканият лимит на практика покрива дефицит, близък до 3% от брутния вътрешен продукт. Според него решението за излизане на международните пазари трябва да бъде взето още през следващите седмици, тъй като през август активността на инвеститорите традиционно намалява, а след това условията за финансиране може да станат по-неблагоприятни.
