Украинските сили успешно оспориха инициативата във войната както на стратегическо, така и на оперативно ниво, като това започна в края на 2025 г. и продължи през цялата 2026 г. до момента. За първи път подобно нещо се случва от август 2024 г., когато се състоя офанзивата на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в руската Курска област. От март 2026 г. украинските сили ограничават руснаците до почти нулеви нетни териториални придобивки и провеждат успешни контраатаки в направленията Купянск, Олександровка, а сега и Лиман, прави оценка американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW), който следи изкъсо случващото се на фронта чрез геолокализирани кадри.
Украинските контраатаки осуетиха руските опити да навлязат в Днепропетровска област, възвърнаха загубените позиции в Купянск и околностите му и осуетиха последващите руски опити да ги си възвърнат, а сега са унищожили значителен руски издатък, който заплашваше северния фланг на Славянск и целия "крепостен пояс" в Донецка област. Руските сили са постигнали ограничени, но значителни успехи във и около Константиновка, както и на изток от Славянск и Краматорск, но се мъчат да поддържат инерцията в тези райони и на други места по фронтовата линия. Ситуацията остава динамична и според редица съобщения руските командири оказват натиск върху диктатора Владимир Путин за масивна мобилизация, вероятно с цел да възстановят способността си да поемат и задържат инициативата. Все още не е ясно как такава мобилизация, ако Путин действително я разпореди, ще промени динамиката на театъра на военните действия предвид настоящите предимства на Украйна както в тактическите и оперативните операции с дронове, така и в интеграцията между дронове и пехота.
Успехите на Украйна в ликвидирането на руския плацдарм на север от Лиман през последните няколко месеца нарушиха плановете на руското военно командване за провеждане на широко обкръжение на „крепостния пояс“ в Донецка област от районите на Лиман и Добропиля. Руските сили напредват към Славянск, Краматорск и Дружковка от изток и към Константиновка и Дружковка от юг, като същевременно се опитват да обкръжат целия „крепостен пояс“ от север и югозапад. Руснаците на южния фланг на „крепостния пояс“ се опитват да превземат Добропиля и да напреднат от сектора Покровск–Добропиля на север към района западно от Дружковка и Краматорск, докато тези на северния фланг на „крепостния пояс“ по подобен начин се опитват да превземат Лиман, да пресекат река Северски Донец и да напреднат на запад-югозапад към района западно от Славянск. Руското военно командване се стремеше тези две направления да обкръжат в крайна сметка целия укрепен пояс и украинските сили, защитаващи градовете там. ВСУ обаче ликвидираха действията на врага си на север от Лиман и отдавна се защитават срещу руските опити да превземат самия град, като по този начин осуетяват тези двупосочни опити за обкръжаване.
Снимка: Генерален щаб на украинската армия
Руското военно командване вероятно ще трябва да преоцени плановете си за военните действия по южния и северния фланг на „крепостния пояс“, предвид ликвидирането на плацдарма на север от Лиман и особено ако украинските сили успеят напълно да отблъснат руснаците обратно към река Жребец и да използват релефа, който ограничава движението, за да създадат стабилна отбранителна линия. Части от 25-а комбинирана армия на Русия участват в усилията за превземане на Лиман, а части от 20-а комбинирана армия са се съсредоточили предимно върху настъплението на север от града, въпреки че точната граница между зоните на отговорност на двете формирования не е ясна.
Още: Русия изравни предимството: Само със смелост и иновации Киев вече няма да издържи
Остава неясно и колко щети са нанесли украинските сили на тези две формации в хода на продължилата месеци контраофанзива. Руското военно командване може да прегрупира оцелелите части от тези две армии, като ги премести от района на Лиман към други участъци на фронта, ако прецени, че силите няма да могат да възобновят усилията си за обкръжаване на Славянск или „крепостния пояс“ от север и ако е уверено, че може да попречи на ВСУ да продължат настъплението си с намалено военно присъствие в района. Не е ясно дали руското военно командване ще коригира и целта на силите, които се сражават – до голяма степен без успех – в района на Добропиля, след като украинските сили на практика са неутрализирали северната половина на опита за обкръжаване.
Алтернативен сценарий за руското военно командване е удвояване на усилията за превземане на Лиман, вероятно с някои сили, които са атакували в рамките на доскорошния издатък на север от града, с цел да се опита да възстанови северния фланг на предвиденото обкръжение. Руските сили обаче не успяват да превземат Лиман от есента на 2022 г. насам и през 2026 г. бяха принудени да прибегнат до тактики за проникване в града и в околностите му поради украинските укрепления и отбраната с дронове. Малко вероятно е обаче руснаците да могат да използват подкрепленията си за провеждане на успешни пехотни или механизирани атаки в по-голям мащаб в обозримо бъдеще след този драматичен неуспех, категорични са в оценката си анализаторите от ISW, които досега не смееха да коментират нищо за случващото се около Лиман, за да натрупат достатъчно данни.
Още: Тежки загуби за руската армия във войната в Украйна: Нови данни от британското командване
Руски генерали искат от Путин още 800 000 войници на фронта
Появи се информация, че руски генерали са поискали от диктатора Владимир Путин допълнителни 800 000 войници, за да поддържат и вероятно да разширят настъпателните операции на фона на огромните загуби сред руските войски. Началникът на Главната военна разузнавателна дирекция (ГУР) на Украйна генерал-лейтенант Олег Иващенко заяви в интервю за британското издание The Times, че според украинското разузнаване руските генерали са поискали това да се случи след изборите за Държавната дума (парламента) през септември. Иващенко добави, че настоящите загуби на Русия надвишават дневния ѝ темп на набиране, като около 60% от жертвите са убити в бой – изключително високо съотношение между убитите и ранените, при положение че стандартното съотношение в съвременната война е 1:3 (убити:ранени).
Русия обаче не разполага с капацитета за обучение и административните възможности да поеме, интегрира и обучи 800 000 новобранци наведнъж, особено ако руските власти се опитат да го направят успоредно с полугодишния цикъл на набор, който обикновено започва през октомври, смятат от ISW. Нарастващият брой на жертвите в руските редици и намаляващият темп на набор вероятно ще принудят Русия да проведе някаква форма на мобилизация в близко бъдеще, но видът и мащабът на мобилизацията, която Путин може да избере, към момента не са ясни. Руският генерален щаб вероятно иска да използва допълнителните 800 000 войници за осъществяване на своите настъпателни планове по целия фронт, а не само в Донецк, като мащабът на евентуална мобилизация вероятно зависи от това какви операции ще одобри Владимир Путин.
Още: Русия губи 10% от мъжете до 49 г.: Никога във война не е имало такива загуби
Мирните преговори: САЩ търсят "творческо решение", което да не нарушава интересите на Украйна
Зетят на Доналд Тръмп и пратеник на САЩ за мирните преговори между Русия и Украйна (заедно със Стив Уиткоф) Джаред Къшнър смята, че най-трудният въпрос между Москва и Киев остава териториалният. "Нашата задача като посредници е да намерим творческо решение, което да не нарушава интересите на Украйна", потвърди той на 12 септември, когато се включи по видео връзка във форума YES Annual Meeting 2026 и отговори на въпроси на украинския бизнесмен Виктор Пинчук. След срещите си с Путин и Володимир Зеленски специалният представител на Тръмп каза, че технологиите оказват толкова значително влияние върху хода на военните операции, че е невъзможно да се предскаже изходът от конфликта.
„Територията ще бъде основният въпрос, а в това отношение позициите на страните все още се разминават. Но дори и страните да бяха готови да се споразумеят по въпроса за територията, останалата част от споразумението трябва да бъде финализирана. И именно върху това работим през последните девет месеца“, заяви Къшнър.
Снимка: Джаред Къшнър (вляво), Стив Уиткоф и Володимир Зеленски, president.gov.ua
„Дълбоко съм убеден (както и президентът Тръмп), че след края на войната лидерите се нуждаят от цел, към която да се стремят. Вярвам в принципа за „увеличаване на пая“. И двете страни трябва да обмислят как да използват мира след края на войната, за да привлекат инвестиции, да създадат работни места и да повишат заплатите и благоденствието. Това е, което ангажира обществото в мирния процес и се превръща в най-добрата гаранция за сигурност. Президентът Путин вече изложи своите искания. Ако Украйна искаше да отстъпи до тази линия, вече щяхме да имаме готова останалата част от споразумението. Украйна не иска да направи това в момента, а нашата задача като посредници е да намерим творческо решение, което да не нарушава нейните интереси и да помогне за постигането на нейните цели, така че Русия да сложи край на конфликта", бяха точните думи на Къшнър.
Припомняме, че Путин не желае да отстъпи от максималистичните си цели, включително пълен контрол над Донбас, който така и не може да завладее. Докато не се сбъднат ултиматумите му, той не желае да се ангажира с добросъвестни преговори, освен това иска и смяна на властта в Киев. От друга страна, Володимир Зеленски и правителството му са готови на компромис - да се замрази фронтът на настоящата линия, но без да се признават окупирани украински земи за руски.
Още: Конкретни цели: Украйна воюва с Русия и в Африка
Според Къшнър Съединените щати мотивират Русия и Украйна да постигнат устойчиво мирно споразумение, за да „отключат огромния потенциал“ на двете държави на тази основа. „Това е нашият приоритет - ако успеем да донесем мир тук, това ще отключи огромния потенциал на двете държави", заяви той. На 6 септември, по време на среща с пратениците на Тръмп в Москва, са били обсъдени потенциални големи взаимноизгодни проекти между Русия и САЩ, твърди съветникът на Путин Юрий Ушаков. В Киев специалните представители обсъдиха „не само гаранции за сигурност, но и икономически гаранции за Украйна, възстановяване и възраждане“, каза Володимир Зеленски.
А след като Зеленски поиска да се срещне с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями през декември, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори за пореден път, че украинският лидер можел да дойде в Москва, ако наистина искал да се срещне с Владимир Путин. Така стопанинът на Кремъл отново отказва пряк контакт с украинския държавен глава. Песков добави, че поканата за руската столица оставала в сила. Той също така посочи, че все още не е решено дали Путин ще пътува за срещата на Г-20 в САЩ. По темата се изказа и руският външен министър Сергей Лавров: „Да поканим този човек в Москва, вече е огромен жест на добра воля от наша страна", заяви той, сякаш не неговата страна води вече пета година пълномащабна война срещу Украйна.
Още: Зеленски: Готов съм да се срещна с Путин в Маями (ВИДЕО)
Междувременно Зеленски припомни на Путин, че в момента в Европа няма армия, сравнима с украинската. "Европа се развива и ще получава информация, технологии и опит от нас в рамките на нашето партньорство. Но никъде другаде в Европа няма друга армия като тази", каза държавният глава на нападнатата от Русия страна.
Zelensky says there is currently no army in Europe comparable to Ukraine’s
— NEXTA (@nexta_tv) September 12, 2026
“Europe is developing and will receive information, technology and experience from us as part of our partnership.
But there is no other army like this anywhere else in Europe.” pic.twitter.com/whawrXEv8d
Украйна сега е много по-силна на бойното поле, отколкото миналата година, допълни още Зеленски. "Русия губи, знаете, над 30 000 души на месец. А това е висока цена за толкова бавни действия на бойното поле. Ето защо смятаме, че сега сме в добра позиция за преговори", категоричен е той.
Zelensky:
— Clash Report (@clashreport) September 12, 2026
Ukraine now is much stronger than last year on the battlefield.
Russia loses, you know, 30,000-plus people per month.
And this is a big price for such slow moves on the battlefield. So that's why we think that we have now a good position for negotiations. pic.twitter.com/EZnpiiuxoG
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте цитира още по-високо число на руски загуби. "Русия понася огромни загуби, които понастоящем се оценяват на над 40 000 убити или тежко ранени на месец. Помислете за това за момент. Над 40 000 души. Всеки месец. Въпреки тези огромни загуби Путин не показва никаква готовност да сложи край на войната", посочи очевидното нидерландският бивш премиер.
NATO Secretary General Rutte says Russia is suffering huge losses in the war
— NEXTA (@nexta_tv) September 12, 2026
Russia is suffering huge losses, currently estimated at more than 40,000 people killed or seriously wounded per month.
Think about that for a moment. More than 40,000 people. Every month.
Despite such… pic.twitter.com/Vb6SNI2ENf
Още: Зеленски от Канада: Тази година вземаме и "Грипен"-и (СНИМКИ)
"Последните враждебни действия на Русия са безразсъдни, опасни и представляват заплаха за живота на хората. Но ние не се плашим. Знаем, че това са тактиките на един отчаян режим, който не успява да постигне целите си в Украйна. Путин мисли, че може да ни раздели, да ни дестабилизира и да отслаби подкрепата ни за Украйна. Но той ще се провали", смята Рюте.
NATO's Rutte:
— Clash Report (@clashreport) September 12, 2026
The latest hostile actions by Russia are reckless, dangerous, and a threat to life. But we are not intimidated.
We know these are the tactics of a desperate regime that is failing to meet its objectives in Ukraine.
Putin thinks he can divide us, destabilize us,… pic.twitter.com/SCpwjJCRUR
"Ако Китай предприеме действия срещу Тайван, Си Дзинпин първо ще се обади на своя младши партньор Владимир Путин в Москва, за да ни държи заети тук. С други думи, Индо-Тихоокеанският регион и Европа са все по-взаимосвързани", отбеляза още Марк Рюте.
NATO's Rutte:
— Clash Report (@clashreport) September 12, 2026
If China were to move against Taiwan, Xi Jinping would first call his junior partner, Vladimir Putin, in Moscow to keep us busy here.
In other words, the Indo-Pacific and Europe are more and more interconnected. pic.twitter.com/iTJP76aQX8
Зеленски коментира и поисканата от САЩ помощ за противовъздушната отбрана: "Русия произвежда 140 балистични ракети на месец. Според стандартите на НАТО за прехващането на 140 ракети са необходими 280 прехващача. Съотношението е едно към две. Въпреки това никога няма да получите 280 ракети за системите Patriot на месец. Дори 100 ракети биха били огромно предизвикателство. Но точно това искам - да разполагаме със 100–120 прехващача за предстоящите трудни, студени месеци. Дали американците ще са склонни да ни предоставят нещо от резервите си? Не знам. Ще видим".
Той заяви в отговор, че Украйна планира да започне тестването на първата антибалистична система за противовъздушна отбрана „Фрея“ до края на декември. В нея ще участват няколко заинтересовани държави от Европа, но не и България - правителството на Румен Радев отказва с мотива, че такива формати трябва да съществуват само в рамките на ЕС и НАТО, а не извън тях. Украйна е провела срещи с всички държави и компании, участващи в разработването на компоненти за системата, а Канада също е проявила интерес към проекта. Зеленски описа „Фрея“ като проект, който се превръща от европейски в по-широк международен модел за противовъздушна отбрана. Ако тестовете са успешни, се планира започване на производството, стана ясно от изявлението му.
Zelensky says Ukraine aims to begin testing the first FREYJA anti-ballistic air defense system by late December. Ukraine has met with all countries and companies involved in developing components for the system, while Canada has also shown interest in the project. Zelensky… pic.twitter.com/5M8k9qMj0Y
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) September 12, 2026
Още: Първият в историята бой между морски дронове: Украинският "Сарган" разби руския МБЕК
Войната в Украйна: развитие на бойните действия
Вече 123 поредни денонощия интензивността на сухопътните бойни действия на фронта в Украйна е на нечуваното ниво от над 200 бойни сблъсъка за 24 часа – това е официалната информация на украинския генщаб. На 12 септември е имало 249 бойни сблъсъка спрямо 237 на 11 септември. Руснаците са хвърлили 348 контролирани авиационни бомби (КАБ), което е с 9 повече спрямо предишното денонощие. Артилерийският им обстрел е бил в мащаб 2815 изстреляни снаряда, като тук разликата е с около 30 нагоре на дневна база. Руската армия е използвала 11 357 FPV дрона, което е с около 670 нагоре спрямо предното денонощие, сочат обобщените данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.
Пак най-голям брой руски пехотни атаки е имало в Покровското направление – 29, като всички са били отблъснати, твърдят ВСУ. Още 15 руски пехотни нападения са станали североизточно от Покровск, в направлението от Торецк към Константиновка, а откъм Часов Яр до Константиновка (Краматорското направление) не е имало нито една атака. В Лиманското направление, което е горещата тема на фронта в последните дни, украинците посочват, че са отблъснали 4 руски пехотни нападения при самия Лиман, Новоселовка (северно от Лиман) и Чернещина. При Гуляйполе, Запорожка област, е имало 9 сражения за денонощието. Повече са станали в пограничния район на украинската Сумска област и руския регион Курск - 10 отблъснати руски щурма, както и в Южнослобожанското направление (град Вовчанск и селата южно от него в Харковска област) - 14 отблъснати руски нападения за денонощието, гласи сводката на ВСУ.
Много руски военни блогъри признават, че украинските сили са елиминирали до голяма степен руския издатък на север от Лиман и че боевете в района се водят предимно по протежението на река Жребец. В периода от 9 до 11 септември основните Z-канали твърдяха, че украинските сили са прекъснали ефективно този плацдарм. Един военен блогър твърдеше на 11 и 12 септември, че украинските сили са пресекли река Жребец. Центърът за стратегически комуникации на Украйна разпространи това твърдение, но към момента украински официални лица не са потвърдили публично този напредък в района. Друг известен военен блогър - "Два майора" - отбеляза, че украинските сили провеждат контраатаки в района от месеци, и изрази недоволство, че руското военно командване не е обърнало достатъчно внимание на сектора през това време.
Руски военни блогъри съобщиха през последните дни по-конкретно, че се водят сражения по протежението на река Жребец близо до Ивановка (на западния бряг на реката) и Терно (на източния бряг), като се разпространяват и руски данни, че украинските сили вероятно са обградили руснаците в Ивановка.
Руски военни блогъри съобщиха в периода от 9 до 12 септември, че украинските сили са напреднали между Новолюбивка и Катериновка, както и че се водят сражения в близост до Балка Журавка (точно източно от Новолюбивка, от другата страна на река Жребец), което показва, че ВСУ са напреднали до реката в северната част на доскорошния руски плацдарм. Руските военни блогъри съобщиха, че продължават сраженията в близост до Колодяз (на около два километра западно от реката), което подсказва, че украинските сили все още не са напреднали до реката в южната част на издатъка. Има и руски съобщения, че все още се водят сражения в някои райони в рамките на изпъкналата част, включително в близост до Шандриголово, Ставки, Дерилово и Ридкодуб. Някои отделни руски подразделения може би все още действат в рамките на доскорошния издатък, докато украинските сили продължават да прочистват района. Пълният мащаб на украинското напредване в посока Лиман и конфигурацията на фронтовата линия в района остават неясни поради ограничените данни от отворени източници относно руския плацдарм - тепърва ще излиза още информация.
Още: Да бягат, да се крият или да чакат? Руснаците ги тресат нерви заради мобилизацията: NYT
Война на дронове
Според анализ на руския опозиционен Telegram канал ASTRA нефтопреработвателният завод в Славянск на Кубан, в Краснодарския край, е бил обхванат от пожар след атака през нощта на 12 срещу 13 септември. Видеоклипове показват светлина, издигаща се над завода. Последният път, когато заводът в Славянск беше атакуван, беше през юни, когато също избухна пожар. При нападението бяха повредени газопровод и четири частни къщи, а в неназован обект - вероятно нефтопреработвателният завод - "все още бушува пожар", гласи информацията на местните власти.
Отделно от това украинските сили атакуваха Нижнекамск в руската Република Татарстан. Там е станал взрив и повреда в 5-етажна сграда, като местните власти посочват, че има двама загинали и най-малко шестима ранени след атака с дрон. От ASTRA потвърдиха, че дрон се е разбил до жилищната сграда. В Нижнекамск се намират няколко нефтопреработвателни завода, сред които АО „ТАНЕКО“ ("Татнефт"), нефтопреработвателният завод на АО „ТАИФ-НК“, ПАО „Нижнекамскнефтехим“ и други - вероятно някой от тях е бил цел на нападението.
През изминалата нощ дежурните сили на противовъздушната отбрана на Русия са "пресекли и унищожили" 389 украински безпилотни летателни апарата от самолетен тип над териториите на Белгородска, Брянска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Орловска, Пензенска, Ростовска, Саратовска и Смоленска област, Краснодарския край, анексирания Крим, Република Татарстан, Република Чувашия, както и над акваториите на Азовско, Черно и Каспийско море, съобщи руското военно министерство.
Още: Журналистка се престори на фен на Путин, привлече руски агенти (СНИМКА)
Вчера се появи информация, че Украйна е нападнала руския танкер Armada Leader от „сенчестия флот“. Корабът плава под руски флаг и е обект на санкции, наложени от Украйна, ЕС, Швейцария и Канада. Според украинските военни танкерът се използва за превоз на руски петрол с цел заобикаляне на санкциите и е свързан с компания, доставяща гориво на руското Министерство на отбраната. Роберт „Мадяр“ Бровди, който е ръководител на Силите за безпилотни системи на украинската армия, заяви, че т.нар. операция „Молочка“ е в ход от вече 10 седмици. През това време - според данните му - са били ударени 285 кораба от „сенчестия флот“: 215 през юли, 54 през август и още 16 в периода от 1 до 11 септември. Бровди твърди, че ударите са парализирали корабоплаването в Азовско море и Керченския пролив, а трафикът в северната и североизточната част на Черно море е сериозно нарушен.
Ukraine attacks Russian “shadow fleet” tanker Armada Leader
— NEXTA (@nexta_tv) September 12, 2026
The vessel sails under the Russian flag and is under sanctions imposed by Ukraine, the EU, Switzerland and Canada.
According to the Ukrainian military, the tanker is used to transport Russian oil in circumvention of… pic.twitter.com/4vUJqhtbSn
Русия, от своя страна, също атакува Украйна с дронове и ракети през изминалата нощ. В Одеса са регистрирани удари с дронове по жилищни сгради. Местни граждански групи споделят видеоклипове, показващи последствията от атаките. Областната администрация съобщава, че поне петима души са ранени в резултат на сутрешния обстрел на града.
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че през нощта Русия е атакувала страната с 453 ударни дрона от типа „Шахед“ (включително с реактивни двигатели), „Гербер“, дронове имитатори, както и баражиращи боеприпаси S8000 „Бандерол“. Според предварителни данни, оповестени към 08:00 часа, противовъздушната отбрана е свалила или обезвредила 405 въздушни цели. Засечени са попадения на средства за въздушно нападение на 13 места, както и падане на отломки от свалени дронове на 7 места. "Атаката продължава, във въздушното пространство има вражески безпилотни летателни апарати", гласеше украинската сводка към този час.
Още: Мистерия с платежния баланс на Русия: Къде изчезнаха 12 милиарда долара?
