Есента е по-малко натоварен период за градинарите, което им позволява да отделят повече време за приготвяне на компост, докато пролетта и лятото се прекарват в приоритетно засаждане и грижи. Препоръчително е да се компостира от септември до ноември, докато температурата на въздуха остава постоянно над 5°C. Това позволява на микроорганизмите да започнат активен растеж преди настъпването на силни студове.
Ускоряване на узряването на компоста през есента: Трикове на опитните градинари
За да ускорят узряването на компоста през есента, опитните градинари препоръчват да следвате тези съвети:
Обръщайте компостната купчина една седмица след като я започнете, а след това веднъж месечно (когато температурите са над 0°C). Това осигурява наличието на кислород за аеробните бактерии и равномерно смесване на материалите.
Как да си направите компостен чай за градината
Поддържайте оптимална влажност. През сухата есен компостът трябва да се полива допълнително. През много влажната есен осигурете по-добър дренаж и аерация.
Добавянето на ефективни микроорганизми към компоста, като например Baikal EM-1 или подобни, значително ускорява процесите на разлагане и може да намали времето за зреене на компоста от шест месеца на 2-3 месеца. Те се добавят по време на компостиране и/или обръщане.
Ако има недостиг на зелени материали (азот), можете да добавите малко количество разтвор на урея (1% разтвор), за да стимулирате микроорганизмите.
Какви грешки трябва да избягвате при компостиране през есента?
Неправилен баланс между зелено и кафяво. Твърде много „зелени“ съставки ( съставки със съдържание на азот) ще доведе до гниене и миризма, твърде много „кафяво“ (съставки с високо съдържание на въглерод) ще доведе до бавно разлагане.
Какво може да сложите в есенния компост
Добавянето на заразени отпадъци е директен път към замърсяване на цялата почва през пролетта. Без покриване на компоста, хранителните вещества могат да бъдат отмити и микроорганизмите могат да бъдат унищожени от замръзване.
Недостатъчна или прекомерна влага. Сухият компост не се разлага, докато прекомерно влажният компост гние. Компостът трябва да е влажен, но не мокър.
Без достъп на кислород, процесите на разлагане се забавят и стават анаеробни, което причинява неприятна миризма.
Дългосрочните ползи от компостирането далеч надхвърлят една реколта. Редовното прилагане на компост подобрява структурата на почвата, правейки я по-рохкава и по-пропусклива. То увеличава водозадържащия капацитет на почвата, намалява ерозията и я обогатява с микроорганизми и земни червеи, които активно аерират почвата.
Какво категорично не трябва да добавяте към компоста?
Болните растения – върховете, засегнати от гъбички (късна мана, брашнеста мана) или вируси – трябва да бъдат изгорени или унищожени по друг начин, тъй като патогените могат да оцелеят в компоста и да се разпространят през следващия сезон
Плевелите със зрели семена могат да покълнат в компоста, замърсявайки бъдещата почва.
Добавянето на орехови листа към компоста, особено в големи количества, не се препоръчва поради високото им съдържание на юглон, естествено съединение, което е мощен алелопатичен инхибитор на растежа на растенията.
Не се препоръчва добавяне на синтетични материали, месо, риба и млечени продукти (привличат гризачи и вредители).
Как да направите компост през есента?
