Български учени със световен пробив в изследването на аутизма

Аутизмът  е все по-често срещана диагноза сред децата, а и сред възрастните през последните години и България не е изключение. Ето защо състоянието е обект на изследване от страна на множество учени, които се стремят да внесат яснота за причините и факторите, които го причиняват и търсят начини за подобряването на състоянието на пациентите. Едни от тях са български учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Фалшивият аутизъм - какви са симптомите и защо се появява

Изследването

Изследователски екип, ръководен от проф. д-р на педагогическите науки Милен Замфиров (Факултет по науки за образованието и изкуствата) и доц. д-р Людмила Беленска-Тодорова (Медицински факултет) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, публикува значимо научно изследване в областта на генетиката на аутизма, съобщиха от пресцентъра на висшето училище.

Още: Децата диагностицирани с аутизъм са се увеличили драстично: До каква възраст не трябва да се дават устройства на подрастващите

Статията, озаглавена Exome Study of Single Nucleotide Variations in Patients with Syndromic and Non-Syndromic Autism Reveals Potential Candidate Genes for Diagnostics and Novel Single Nucleotide Variants, е публикувана в специалния брой Molecular Mechanisms of Autism Spectrum Disorder на международното рецензирано списание Cells (MDPI), което има IF=6 за последните пет години и е класирано в Q1 в категорията General Biochemistry, Genetics and Molecular Biology според класацията на Scopus.

Детайлни клинични наблюдения

В рамките на изследването са анализирани 22-ма български пациенти с разстройство от аутистичния спектър (РАС) чрез цялостно екзомно секвениране (WES), което позволява откриването на единични нуклеотидни вариации (SNVs) - малки, но ключови генетични промени. Генетичните данни са съпоставени с детайлни клинични наблюдения, което позволява идентифициране на генетични варианти, свързани с невробиологични процеси, като синаптична сигнализация, развитие на неврони, регулация на гени, митохондриална функция и клетъчна хомеостаза. Особено ценни са новооткритите SNVs в гени като SPATA5, CEP120, BBS5, SETD1A, TRAK1, VPS13B и DDX3X, които се предлагат като нови кандидат-маркери за диагностика на разстройствата от аутистичния спектър (РАС).

Още: Епидемия от аутизъм в САЩ? Нова опорка или сериозна тревога от Робърт Кенеди-младши

"Резултатите силно подкрепят хипотезата за генетичната основа на РАС и отварят нови възможности за персонализирана медицина, ранна диагностика и насочени терапии", поясняват от Софийския университет.

Децата с аутизъм и страховете на родителя - ценни съвети и добри примери от Владислава Цолова (ВИДЕО)