НВИМ показва оригиналното знаме – първообраз на българския трибагреник

За първообраз на съвременното българско държавно знаме се приема трибагреникът, изработен от Стилияна Параскевова, и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. Това обаче не се случва и знамето не участва във войната.

До 3 години затвор за поругаване на знамето на Европейския съюз

Народното събрание прие предложението на депутатите от Гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов, Мартин Димитров и Методи...

Прочети повече

Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на Стилияна Иван Параскевов. Белият, зеленият и червеният цвят са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знамето.

В първоначалния проект за българска конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.

Знамето става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1946 г.