Лекар: Това е "тихият убиец", от когото всички трябва да се пазим

През лятото в Южна Европа и в югоизточната част на САЩ голям брой от дневните часове са с температури, близки до прага на безопасност за работа на открито.

"Хората винаги ме питат... какво значение има един градус затопляне?", коментира американският климатолог Люк Парсънс - специалист по въздействието на климата и замърсяването на въздуха върху човешкото здраве - особено върху работещите на открито.

Само един градус затопляне може да прескочи този праг, казва той.

По-рано този месец испанското правителство обяви, че ще забрани работата на открито в периоди на екстремни горещини. Решението е взето след смъртта на уличен чистач, причинена от топлинен удар по време на работа по време на горещините в Мадрид миналото лято.

Температурата на тялото на Хосе Антонио Гонсалес е била близо 42 °C, когато той е припаднал, съобщава Евронюз.

Къде работниците са най-застрашени от прегряване?

Местата, които според Парсънс предизвикват най-силна тревога за работниците, са тропическа Южна Америка, Африка на юг от Сахара, Югозападна Азия - особено Пакистан и Северна Индия - Бангладеш, Камбоджа, Югоизточна Азия, Източен Китай, чак до Индонезия и Северна Австралия.

"Това са места, където най-горещите части на деня са толкова горещи, че хората изобщо не би трябвало да работят, ако става дума за тежък труд", казва ученият.

На картата на света, показваща местата, където температурите най-често достигат максимални стойности над 26,5 °C, тези региони са оцветени в червено, лилаво и черно. В някои райони вече 50 % от всички часове средно са на тази критична стойност - златният стандарт за топлина, който включва влажността, скоростта на вятъра и радиацията, както и температурата на въздуха.

ISO посочва 26,5 °C като ниво, над което хората трябва да правят почивки и да пият много вода, а над 32-33°C трябва да се преустанови всякаква тежка работа, се посочва в документа.

В по-голямата част от Европа през последните 20 години средно само около 5% от часовете са били с температура над 26, 5°C. Андалусия, Южна и Източна Испания, Италия и части от източното Средиземноморие се отличават с по-чести горещи дни.

Но ако добавим един градус топлина, петното на неприемливата горещина ще се потъмни и ще се разпространи още повече в Централна Европа. 

В Северна Европа исторически рядката честота на горещите вълни представлява особен вид риск.

"Може да бъде наистина опасно места като Северна Европа и северната част на САЩ да преживеят гореща вълна. Защото хората може да не са се аклиматизирали към горещината", казва Парсънс.

Какво е въздействието на екстремните горещини върху работещите на открито?

Потта е основният начин, по който човешкото тяло се охлажда. Тя може да бъде възпрепятствана от влажността на въздуха, която пречи на потта да се изпарява от кожата и от облеклото. Хората, които пръскат пестициди на полето например, могат да носят по-малко дишащо облекло, за да се предпазят от химикалите, но в крайна сметка се обвиват в пот.

Вътрешните характеристики на организма - здраве, възраст и лекарства, както и интензивността на работата, също променят способността на работниците да издържат на екстремни горещини, обяснява Парсънс.

Все повече се осъзнава влиянието на горещината върху работниците - трагично засилено от смъртта на работници от Испания до Индия и други страни.

"Това, което ме притеснява при горещините, е, че те не са като травматична, насилствена смърт или нараняване", казва Парсънс. "Хората често я наричат един от тихите убийци, защото хората могат да умрат сами вкъщи поради прегряване."

"Има хора, които получават тежки бъбречни увреждания на работните площадки, защото се дехидратират и работят в жегата", добавя той.

Хроничното бъбречно заболяване с неизвестен произход (ХБЗНП) е диагностицирано за първи път през 90-те години на миналия век сред земеделските общности в горещите и влажни райони на Централна Америка. Проучванията показват, че глобалното разпространение на ХБЗНП през последните години може да се дължи на ескалиращите температури на работното място.

Въпреки че има повишена осведоменост по въпроса, Парсънс смята, че "имаме да извървим дълъг път по отношение на насърчаването на защитата на уязвимите работници".

Добра идея ли е преместването на работното време в по-хладни часове на деня?

В проучване от 2021 г. Парсънс и колегите му изследват потенциала на преместването на работното време в по-хладни часове на деня.

Разбира се, много работници по света вече правят това - спират по време на най-големите горещини в следобедните часове, за да си починат на сянка.

"Обикновено хората го правят, ако им дадете възможност, и е добре да има местни разпоредби, които да го насърчават", казва Парсънс. Той допълва, че разпоредбите трябва да осигуряват и достъп до чиста и хладка вода.

Преместването на работното време може да бъде ефективна местна стратегия, но тъй като изменението на климата започва да затопля дори обикновено по-хладните ранни сутрешни часове, това е частично решение.

Български лекар каза най-добрия метод да се предпазим от инфакрт

Съществуват и други пречки пред преместването на работното време, обяснява Парсънс. Като например разпоредбите за шума, които забраняват строителните работи в 3 часа сутринта; липсата на детски заведения и други семейни въпроси, проблеми със здравето и безопасността, ако се наруши цикълът на съня на хората.

Какви са решенията?

Аклиматизацията е едно от най-важните положителни влияния, твърди Парсънс. Предоставянето на възможност на работниците да навлязат по-лесно в гореща и влажна среда в продължение на няколко седмици може да предпази хората от еквивалента на около 2,5°C затопляне на WGBT (температура по мокър термометър).

В по-богатите европейски страни се наблюдава преход към използване на повече машини - механизиране на много от тежките работи на открито. Разбира се, това носи своите заплахи за сигурността на работното място.

При всяка политика ще има непредвидени последици, признава Парсънс. Като цяло, испанската забрана звучи като добра идея за експерта.

"Ако не насърчаваме задължителните защити на работното място, често работниците нямат знанията, за да се предпазят, или ръководителите на работните места не знаят как да ги предпазят", казва той.

"Ако поне разпоредите, че хората трябва да забавят или да спрат работа, ако тя достигне определени прагове на топлина, тогава поне започвате да създавате култура за защита на хората и да давате приоритет на тяхното здраве и благополучие пред непрекъснатата работа."

Профсъюзите се занимават с този въпрос на различни политически нива, обяснява Берт Де Вел, координатор на глобалната политика в областта на климата в Международната конфедерация на профсъюзите (МКП).

На ниво предприятие и сектор МКП предлага топлинният стрес да бъде включен в колективните трудови договори. На национално равнище тя подкрепя синдикатите да включат въздействието на климата в националните системи за социална защита, добавя той; например, да се гарантира, че обезщетенията за безработица покриват загубата на работно време поради топлинен стрес и наводнения.

Във връзка с предстоящите преговори за справедлив преход на Международната конференция по труда следващия месец конфедерацията ще призове МОТ да изготви глобални насоки за екстремните метеорологични явления, температурния стрес и променящите се климатични модели.