Медици разказаха за нетипични поражения на гениталиите при мъже с маймунска шарка

Вирусът на маймунската шарка е идентифициран през 1958 г. при отглеждани в плен примати, първите случаи при хора стават известни през 1970 г., когато в Демократична република Конго се появяват пациенти със заболяване, подобно на едрата шарка (която по това време в тази централна африканска страна се смятала за изкоренена). Разделят се два клада: централноафрикански (или басейна на река Конго) и западноафрикански.

Здравното министерство излезе с препоръки за маймунската шарка

Резервоар на вируса така и не бил установен, но се смята, че гризачите са изиграли основна роля в неговото разпространение. Основният път на предаване в ендемичните региони било взаимодействието между хора и диви животни, след това – от човек на човек чрез близък контакт, включително докосване на кожни лезии от едра шарка. В страните от Западното полукълбо маймунската шарка се появява през 2003 г.: тогава тя е открита при 11 жители на САЩ, които са имали контакт със заразени прерийни кучета. Оказва се, че тези гризачи са били транспортирани заедно с гигантски гамбийски плъх, който най-вероятно е станал източник на болестта. Оттогава тя периодично се среща в Европа, Сингапур, Израел и Америка, като повечето случаи са внесени.

Днес броят на заразените надхвърля 18 хиляди в 78 страни и цифрата расте всеки ден. Инкубационният период е от пет до 24 дни. С повишен риск са новородените и хората с имунен дефицит.

СЗО предупреди, че има риск маймунската шарка да се разпространи сред бременни и деца

Както показват много предишни изследвания, боледуват предимно мъже до 40 години, често практикуващи секс с представители на своя пол. В новия доклад на лекари от Великобритания портретът на типичен пациент с маймунска шарка е подобен: всичките 197 души, които са били лекувани в едно от медицинските заведения в Южен Лондон в периода от 13 май до 1 юли 2022 г., са мъже на около 38 години (от 21 до 67); 35,5% са имали ХИВ, а също така се срещали гонорея, херпес, хламидия и сифилис.

Повече от 99,5% са идентифицирали себе си като гейове, бисексуални или са имали интимна връзка с други мъже; 26,5% съобщили за близък контакт с човек, който е бил диагностициран с маймунска шарка или който е развил симптоми. Петдесет и четири участници в изследването наскоро били пътували в чужбина, най-често в Западна Европа: Испания, Франция, Белгия, Германия и Гърция. Само един човек посетил Западна Африка.

Всеки от 197-те души имал кожно-лигавични прояви на инфекция, но не всички поражения прогресирали по „традиционния път“: от петно ​​до папула, везикула, пустула и коричка. Най-често те били локализирани на гениталиите и перианалната област. При постъпване при медиците мъжете имали средно по пет поражения, при осем души (4,1%) техният брой надхвърлял сто.

Най-честите системни симптоми били треска (61,9%), увеличени лимфни възли (57,9%) и миалгия, болка в мускулите (31,5%). Въпреки че се смята, че тези признаци се появяват по време на инкубационния период и предшестват пораженията по кожата, според новия доклад 61,5% от пациентите развили системни симптоми преди появата на кожно-лигавичните прояви, но при 64 (38,5%) те се развили след това. При 27 мъже (13,7%) кожно-лигавичните прояви изобщо не били придружени от други признаци на инфекцията.

Изследване: Вирусът на маймунска едра шарка се открива в слюнката, спермата, урината

71 от участниците (36,0%) съобщили за ректална болка или болка при дефекация, 33 (16,8%) се оплаквали от болки в гърлото, а 31 (15,7%) имали оток на половия член, пишат изследователите.

Перианалната/ректалната болка и отокът на пениса били най-честите причини за хоспитализация. Трима от мъжете имали перианални или ингвинални абсцеси, двама имали остро възпаление в перибадемовата тъкан. Освен това при някои пациенти били установени поражения на очите, задържане на урина, бактериална инфекция на долните дихателни пътища, проктит (възпаление на ректалната лигавица), увреждане на стената на дебелото черво (ректална перфорация).

Мъжете прекарвали средно осем дни в болницата, преди да бъдат изписани, като един човек все още е на лечение. Не са регистрирани летални изходи.

Авторите на доклада описват подробно и някои пациенти, които са имали атипични клинични симптоми на маймунска шарка. Например един от тях, 34-годишен мъж с болест на Крон, имал множество поражения на пениса и силен оток.

„Той се оплакваше от множество малки везикулозни лезии по тялото на половия член, коронарната бразда и скротума, които се увеличили през следващите два дни и се превърнали в папули с телесен цвят. След това огнищата се удебелили и пациентът развил треска и лимфаденопатия. На петия ден от началото на симптомите се появили еритема и оток, които се разпространили от средата на ствола на пениса към главичката. През нощта отокът бързо прогресирал и се наложи хоспитализация“, се казва в доклада.

Четвърти случай на маймунска шарка у нас

При прегледа били установени 14 големи везикулозни лезии и съпътстващ подкожен оток, но без признаци на некроза. Налице били и единични лезии по ръката, гърба и бедрото, заедно с ингвинална лимфаденопатия. „Екип уролози препоръча консервативно лечение със студен компрес, масаж и аналгезия, включително локален лидокаинов гел, ибупрофен и перорален морфинов сулфат. В рамките на 48 часа отокът не се промени по никакъв начин и синините се разпространиха от главичката към основата на половия член. Впоследствие отокът постепенно спадна, пациентът беше изписан на 13-ия ден. Към 16-ия ден отокът почти изчезна, лезиите на половия член се покриха с коричка“, разказват лекарите.

В заключение авторите на статията подчертават, че са успели да идентифицират и опишат значителни различия в клиничните прояви на маймунската шарка между днешната глобално огнище и предишни епидемии в ендемични региони. Така симптомите на 14% от мъжете, които са описани в новия доклад, изобщо не съответствали на описаните в препоръките на Националната здравна служба на Великобритния за маймунската шарка, а при почти половината пораженията на лигавиците и кожата се развили до системни признаци.

„Разпространението на информация за нетипични прояви е от жизненоважно клинично значение, тъй като неспособността да се разпознае маймунската шарка може да представлява сериозен риск за здравните работници и други контактни лица“, заключават изследователите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Извънредна епидемична ситуация в Ню Йорк заради маймунската шарка