Захар, никотин и електронни устройства – как да намалим вредата?

Има много изследвания, които казват, че излишната захар може да бъде толкова пристрастяваща, колкото някои наркотици и да има подобни ефекти върху мозъка.

Захарта въздейства на мозъка 20 пъти по-бързо от никотина, а храните, които са силно преработени и подсладени, са най-пристрастяващи.

Цигареният дим може да отнеме до 10 секунди, за да активира напълно мозъка, а захарта и солта правят това само за 8/10 от секундата, показва проучване.

Каси Бьорк, основател на Healthy Simple Life, заявява, че захарта може да бъде дори по-пристрастяваща от кокаина. „Захарта активира опиатните рецептори в нашия мозък и засяга центъра за възнаграждение, което води до компулсивно поведение, въпреки негативните последици като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.“

Изследователи от Франция определиха наградите, изпитани от мозъка след консумация на захар, също като  „по-възнаграждаващи и привлекателни“ от ефектите на кокаина.

Но независимо дали захарта води до по-голямо пристрастяване от наркотиците, изследователи и диетолози са категорични, че захарта има пристрастяващи свойства и трябва да приемаме възможно най-малко от нея. Добра алтернатива за намаляване на вредата са плодовете, както и мед, кленов сироп, еритрол или стевия.

Никотинът – в храната, спорта и медицината

Подход за намаляване на вредата съществува и при тютюнопушенето. Хората пушат заради никотина, но умират от катрана – този извод е на британския психиатър Майкъл Ръсел /Michael Russell/, на чието име днес има учредена награда и се смята за човекът, направил най-много, за да положи основите за намаляване на вредата от тютюна, която движи голяма част от изследванията в тази област днес.

На никотина  често се приписва основната вина за повечето заболявания, свързани с тютюнопушенето - рак, сърдечно-съдови и белодробни заболявания. Никотинът обаче не е „убиецът“, както често го определят. Никотинът води до пристрастяване, но не е основната причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето.

Изследванията показват, че хората приемат около 1400 ng никотин всеки ден в обикновена храна. Никотинът е химикал, който се произвежда по естествен път в различни растения - домати, картофи, патладжан, червени чушки, целина, карфиол.

Учените тестват никотина и сродни съединения като средство за лечение на болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, дефицит на вниманието/хиперактивност и други състояния.

Когато чуете за никотин, едва ли се сещате за елитни спортисти и спортни постижения. А всъщност употребата на никотин, е доста  разпространена сред професионалните отборни / силови спортове (напр. американски футбол, хокей на лед, борба, бобслей, гимнастика, ръгби,).

Проблемът е в горенето на тютюна и цигарения дим

При запалването на една цигара тютюнът започва да гори и достига температури от над 600^оС. При това горене веществата, съдържащи се в него, преминават процес на термична деструкция, наречен пиролиза, при който се образуват цигарен дим и пепел.

На практика димът се оказва „убиецът“, а не никотинът.

Заклетите пушачи, които не могат да откажат цигарите, могат да получават никотин, но без вредните вещества. Така първоначално се появиха никотиновите дъвки и  лепенки, а в последните години - електронните цигари и устройствата за нагряване на тютюн. Но всъщото време се появиха и двойните потребители, които използват цигари и бездимни алтернативи. При този изобр обаче не се наблюдава намаляване на вредата. Само пълното спиране на тютюневия дим има ефект, без да се  редуват бездимните алтернативи с пушене.

Дигитален детокс

Психолози вече говорят за екранна зависимост и пристрастеност, която може да има трайни последствия върху физическото и психическо здраве на децата ни и предпреждават за нова пандемия в тази област.

Психотеравпетът доц. Детелина Стаменова, един от авторите на доклада (Не?)победими пандемии, обяснява, че заседяването пред екраните отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми е въпрос на време, твърди експертът.

Подходите за намаляване на вредите от тази нова пристрастеност включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.