През следващите месеци хиляди български пациенти с диабет ще преминат от досегашните „човешки инсулини“ към ново поколение инсулинови аналози и по-съвременни инсулинови терапии. Официална информация от НЗОК можете да откриете тук: https://www.nhif.bg/bg/news/1051.
Защо здравните системи по света постепенно преминават към по-съвременни инсулинови терапии, какво показва международният опит при подобни случаи и какво да направят още сега, за да преминат спокойно през този процес?
По темата говори здравният икономист Аркади Шарков.
Г-н Шарков, винаги, когато се говори за промяна в лекарствата, хората се притесняват, а има опасност и от спекулации. Какво е първото, което бихте казали в този случай?
Нормално е, когато става въпрос за лекарства, хората да се притесняват, тъй като те са стока от първа необходимост и с напредването на живота стават все по-ключови за удължаването на живота и за годините живот в добро здраве.
От ъгъла на икономическата теория, когато говорим за лекарства, те са представени като стоки с ниска еластичност. Какво ще рече това на разговорен език? Това означава, че независимо от това как варира цената нагоре или надолу, търсенето остава сравнително константно или, по-просто казано, винаги ще имаме нужда от лекарствата.
Тъй че подобен тип притеснения винаги са основателни и трябва да им се отговори подобаващо, за да бъдат пациентите спокойни.
Какво показва международният опит при подобни случаи на изтегляне на по-ранни поколения лекарствени продукти и замяна с по-съвременни терапии?
Замяната с по-съвременни терапии винаги е стъпка напред към по-добро лечение, към повече години живот в добро здраве, вследствие на което се постигат по-добри здравни резултати за самия пациент.
Международният опит естествено сочи, че подобна замяна трябва да бъде съпроводена с достатъчно добра и ясна информационна кампания от страна на институциите в конкретните държави и впоследствие с помощ от страна на самите лекуващи лекари, в това число личните лекари, както и специалистите ендокринолози.
Най-честият въпрос на пациентите е: „Ще остана ли без лечение?“ Има ли основания за подобни притеснения?
Няма основания за подобни притеснения, въпреки че ще се изтеглят по-старите терапии, в случая — инсулиновите. На пазара вече са налични терапии от по-ново поколение, които напълно ще заменят и съответно ще покрият нуждите на пациентите в идните години.
Друг голям страх е свързан с цената. Ще се наложи ли пациентите да плащат повече?
Не. Най-простият отговор – не. Тези лекарства са налични и вече са 100% реимбурсирани от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Важен аспект, когато говорим за цени и лекарства в България е, че това е най-регулираната стока. Наше скорошно изследване сочи, че в периода 2023-2025 г. цените на лекарствата за домашно лечение, заплащани от НЗОК, са спаднали средно с 12%.
Цените са публично известни и достъпни на сайта на Националния съвет по цени и реимбурсиране, а ценовата им регулация се актуализира периодично, за да се поддържат едни от най-ниските цени в сравнение с 10 референтни държави от ЕС, с които сравняваме тези продукти.
Защо здравните системи по света постепенно преминават към по-съвременни инсулинови терапии? Каква е икономическата логика зад инвестицията в по-модерно лечение?
Преминаването към по-модерна терапия води до намаляване на рисковете от странични ефекти и до това пациентът да има по-добър гликемичен контрол. Същевременно води и до възможността той да се върне по-рано на работа и да бъде по-ефективен в своя трудов живот.
От друга страна, намалява риска от усложнения и допълнителни заболявания, които са свързани с недобре регулираната кръвна захар, и, не на последно място, намалява тежестта както върху социалната система, така и върху семейството, ако се налага социален работник или негов роднина да се грижи за този пациент.
Така че в крайна сметка говорим за повече години в добро здраве, по-дълъг трудов живот, по-щастливи семейства и, не на последно място, повече брутен вътрешен продукт.
Какво трябва да направят пациентите още сега, за да преминат спокойно през този процес?
Най-ключовото, което трябва да направят пациентите, но и не само те, а и българските институции, е следното: от една страна, институциите трябва надлежно да информират пациентите за това, че предстои замяна на тяхната терапия.
Самите пациенти е нужно да се обадят на своя личен лекар, който да ги упъти в процеса на замяна на терапията и съответно да ги насочи към лекуващия ги ендокринолог, за да обсъдят какви са новите аспекти на терапията и впоследствие как ще потече тяхното лечение в идните години.
Според Вас кое е най-важното послание, което пациентите трябва да чуят днес?
Най-важното послание, което пациентите трябва да чуят днес, е, на първо място, че по-новата терапия е по-качествена, води до по-добри здравни и социални резултати и впоследствие намалява страничните ефекти.
На второ място, те няма да плащат повече за нея — тази терапия е 100% реимбурсирана от страна на Националната здравноосигурителна каса. И не на последно място, трябва да знаят, че връзката с техния лекуващ лекар е най-ключова за плавния преход към новата терапия, както и за продължаващото им лечение през следващите години.
Информационен материал, предназначен за повишаване на здравната осведоменост. Няма за цел да поставя диагноза, да предлага лечение или да замести индивидуална консултация с медицински специалист. Българска асоциация „Диабет“, с медийното партньорство на Dir.BG и подкрепата на Ново Нордиск България.
