"Изводите, които сме направили са, че общо взето стратегията на правителството е да затваря. Цели болници се затварят без да се мисли как останалите болни, които не са заразени с COVID, ще влязат да се лекуват. Това каза доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
Още: Пет деца от спортния лагер във Варна са настанени в инфекциозна клиника
Още: Лимитите на болниците се връщат, депутатите отхвърлиха президентското вето
Хинков представи заключенията от направения анализ, който беше възложен от здравното министерство и целеше да бъдат открити причините за високата смъртност по време на пандемията. Анализът обхваща периода от 1 март 2020 до 30 май 2021 г.
"Най-вероятно здравната ни система не се е справила", отчете той по повод високата смъртност у нас.
По думите му в анализирания период липсва цялостна концепция за справяне с пандемията и като цяло управлението й е по-скоро политическо, отколкото медицинско.
Още: Ракът на дебелото черво: Как една системна промяна може да спасява човешки животи (ВИДЕО)
Още: Борите се с наднормено тегло, диабет тип 2 или други метаболитни проблеми?
От икономическа гледна точка от решенията не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база особено през периода на първия локдаун", коментира той и добави, че за отчетения период са издадени 125 заповеди, свързани с пандемията.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Манията за красота: Масови конфискации на ботулинов токсин от митниците в София
От анализа става ясно, че липсва цялостна концепция за справяне с пандемията и се наблюдава половинчатост и непоследователност на противоепидемични мерки.
"Те следват една друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука на най-високо правителствено ниво", поясни директорът.
Той отчете, че има недоверие във властта в справяне с пандемията и това сега се отразява на ваксинационния процес.
Още: От "Пирогов" алармират: Инфарктът през нощта при жеги е по-опасен от дневния
Още: Нощните високи температури носят по-висок риск от инфаркт от дневните
Според него зелените коридори не са довели до сериозна мотивация на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
По думите му най-голямата роля за имунизацията имат общопрактикуващите лекари.
"Действащите оторизирани лаборатории нарастват плавно през периода. Лабораторната диагностика показва най-интересна зависимост. През първата вълна имаме увеличаване на много повече положителни проби, като относителонст от общия брой PCR.
Ние всъщност имаме в първата вълна доста ниско покритие с проби на заразени от COVID, докато през втората вълна броят на PCR тестовете надвишава броя на заразените", посочи още доц. Хинков.
Още: Анализ от Центъра за обществено здраве: На челно място сме по-смъртност, защото животът ни е болен