След като НЗОК вчера съобщи, че е открила хиляди пациенти, които официално са били хоспитализирани, но на практика са посещавали казина, адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова коментира, че голяма част от тях са знаели за фиктивната практика.
"Съществува една заблуда, че повечето от тях въобще не са знаели за факта, че са приети в болница и че това е станало без тяхно знание", заяви тя.
Фрапиращи случаи на тайни фиктивни хоспитализации
Още: На хартия са в болница, а всъщност са в казино: НАП разкри измами с хоспитализации у нас
Шаркова допълни, че безспорно в системата има практики пациенти да се хоспитализират без тяхно знание.
Като пример даде случаи на деца, които са "лекувани" от пневмония над 10 пъти, "докато всъщност са си у дома, ходят на детска градина и училище и родителите нямат никаква представа, че през това време децата им се водят в болница".
Друго дете пък се оказало пациент на психиатрично отделение в продължение на 45 дни без родителите му да знаят.
Според нея в подобни случаи редовната проверка на здравното досие от пациента може да помогне за намаляване на броя на такива злоупотреби.
Още: Без бюджет не може да има нов рамков договор: БЛС алармира
Повечето пациенти знаят и са се съгласили
"В по-голямата част от случаите обаче подобни фалшиви хоспитализации се случват със съгласието на пациента. Основната причина - достъпът до болнична помощ е много по-лесен от достъпа до извънболнича медицинска помощ", категорична е Шаркова.
По нейни думи по време на хоспитализация могат да се извършат консултации и изследвания, които или не се заплащат от НЗОК в извънболничната медицинска помощ, трябва да се чака за тях, или не могат да бъдат извършени за толкова кратко време.
"Такива са и случаите с пациенти, които нямат възможност да си осигурят домашна грижа, а се нуждаят от смяна на превръзки, поставяне на инжекции и други дейности, които спокойно могат да се осъществяват у дома или в извънболничната помощ, но няма условия за това или нямат достъп. Не са редки и хоспитализациите по чисто социални причини — когато пациентът няма възможност да получава необходимата грижа в извънболнична медицинска помощ и болницата играе роля на "заместваща" липсващите социално-здравни грижи в общността", допълва тя.
Още: Фискалният съвет с критики и към новите варианти за бюджети на ДОО и НЗОК
"В други случаи пациентите са убеждавани от персонала, че състоянието им изисква хоспитализация, макар реално да е възможно лечение и в условията на извънболнична медицинска помощ. В тези случаи хоспитализацията отново се осъществява със знанието на пациента, но той не е информиран за реалното си състояние и за алтернативните възможности", коментира още адвокатът.
Последствията от порочната практика
Според Мария Шаркова в борбата с тези практики SMS-ите, алармиращи за хоспитализации, няма да помогнат, както и вдигането на здравната осигуровка.
Причините за тези аномалии се коренят в сериозни дисбаланси и липси на здравната ни система, катигорична е тя.
Още: Здравните организации в спор помежду си за парите за младите лекари
Според нея пациентите, които се съгласяват да участват в подобни "схеми", не разбират, че така се създава електронен здравен запис за тях и всички вписани диагнози остават в тяхното здравно досие. Същото се случва и когато хоспитализацията е осъществена без тяхно знание и съгласие. "Това може да се окаже проблем при сключване на застрахователни договори да речем, както и във всички случаи, в които по някаква причина се предоставят данни за здравословното състояние на съответното лице", смята Шаркова.
Тя посочва и ход за заличаване на фиктивните хоспитализации - пациентът има право да поиска коригиране на неточни данни и право на изтриване, което включва премахване на неверни, неточни, непълни или вече ненужни данни, без излишно забавяне, според GDPR. Такова искане може да бъде отправено до Националната здравноинформационна система, до НЗОК и до самото лечебно заведение.
