Как се отразиха мерките срещу коронавируса на другите заразни заболявания?

"Това е логично, особено при въздушно-капковите инфекции, където мерките се припокриват с тези при коронавируса. Става дума за носене на маски, спазване на дистанция. Затова и шарките значително намаляха, които са най-вече през зимно-пролетния сезон“, обясни доц. Кунчев. Така най-осезаем е спадът при варицелата. Статистиката сочи, че през 2019 година у нас е имало 30 628 случая, през 2020-а са били 12 266 случая, а през 2021 г.- едва 1988.

Доц. Кунчев: Индийският вариант на COVID-19 може да бъде внесен у нас от Великобритания

Идващи си от Англия българи вероятно ще внесат индийския вариант на коронавируса у нас, предупреждават здравните власти. Във Великобрит...

Прочети повече

72 пък са заболелите от скарлатина през тази година, а за същия период на миналата година са били 985. Мерките са дали отражение и при хранителните разстройства - дизентерии, ентероколити, които са на база спазване на по-добра хигиена. Така през 2029 година сме имали 13 121 случая на ентероколити, за 2020-а са 5117, а през 2021-а - едва 618.

"Това всъщност е положителното от пандемията. Мерките дадоха ефект не само при въздушно-капковите инфекции, но и при тези от хранителни разстройства. Знаете, че хората вече редовно използват дезинфектанти, спазват по-добра хигиена. Вярно е, че още не сме в сезона на ентероколитите, но едва ли ще има драстичен скок“, добави Кунчев.

Междувременно от статистиката става ясно, че от началото на годината у нас има 9 случая на лаймска болест, като за същия период през миналата година са били 35. Регистрирани са обаче 2 случая на ку-треска, като от началото на годината са 24. За миналата година заразените с ку-треска са били 21. През миналата седмица има и 1 случай на марсилска треска, като от началото на 2021-а са 7. За 2020 година пък са били регистрирани 11.