Проф. Костадин Ангелов: Липсващите лекарства - само с е-рецепта

Решението е много просто. Изписването на тези медикаменти само и единствено с електронна рецепта. Повтарям - само и единствено с електронна рецепта. Това ще позволи проследимост и управляемост на целия процес. И разбира се забрана за износ на липсващите медикаменти. Министърът на здравеопазването се заклева и в клетвата си казва „и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“. Така че той е длъжен да намери и осигури липсващите медикаменти по всички възможни начини.

По отношение на нуждата от законодателни промени. Готови сме със законопроект, който да промени формулата на СЕСПА, за която само се говори, а и да промени някои регламенти в сектор лекарствоснабдяване.

Освен, че някои медикаменти липсват, 2/3 от българите признават, че нарушават предписаната им терапия, тъй като не могат да си позволят да отделят толкова пари за лекарства. Предвиждате ли например НЗОК да покрива по-висок процент от цената на медикаментите за домашно лечение?

Да, разбира се. И преди съм казвал, че този процент трябва да се повиши.

75% реимбурсация е възможен процент

И ако се започне дебат за увеличаване на здравната вноска и в крайна сметка обществото (пациенти и експерти) приеме това, доплащането на лекарствата трябва да бъде сведено до минимум.

Друг проблем, като говорим за лекарства, е бавното навлизане на иновативните медикаменти у нас, както и достъпа на пациентите с редки болести до скъпоструващо лечение. Какво е решението на ГЕРБ-СДС?

Винаги съм подкрепял пациентите с редки заболявания. Като започнем с факта, че най-много центрове за редки болести разкрихме в Александровска болница по време на моето управление и свършим с това, че когато бях министър не спрях да помагам отново на пациентите с редки заболявания. Ще спомена проблемите с лекарствата за пациенти с муковисцидоза и спинална мускулна атрофия, които реших като министър. Тогава получих най-човешката и стойностна награда от сдружението на пациентите със СМА - “Човек на 2020 г. за управленската ми воля в решаването на проблемите на пациентите със спинална мускулна атрофия”. Толкова по този въпрос. Предпочитам да говоря с действията си, а с не с думи.

Проф. Ангелов, макар и в краткия живот на предишното НС, все пак успяхте да помогнете на болниците със законови промени, които им позволяват да получават държавна помощ, а на медиците да гарантирате минималните стартови заплати. Това обаче достатъчно ли е и какво още предвиждате за да може лечебните заведения да не мислят как ще си платят тока, а как да предоставят качествена услуга?

Да. Променихме два закона, с които позволяваме на министъра на здравеопазването да може да подпомага дейността на областните и общинските болници. Това ще позволи работещите там медици да си получат обещаните им заплати, а не само да слушат лозунги и светли обещания. Именно тези законови промени и съществуващата нормативна възможност чрез Наредба № 3, ще помогнат на лечебните заведения да работят спокойно в условия на инфлация. Как това ще се случи зависи от възможностите и волята на министъра на здравеопазването. Бях обещал, че ще се погрижа за лечебните заведения. Радвам се, че успях да убедя и колегите от НС да гласуват в подкрепа на този закон. С него наистина се дава повече спокойствие и сигурност на болниците.

През последните седмици Българският лекарски съюз повдигна темата за увеличаването на здравната вноска от 8% на 12%. Но ГЕРБ няма в програмата си вдигане на данъци и осигуровки. В този смисъл как ще отговорите на това искане?

Идеята за увеличаването на здравната вноска не е от вчера. Българите доплащат най-много за здраве. Близо 50% от разходите за здравеопазване се заплащат от пациентите и техните близки. Това прави около 4 милиарда лева. Доплаща се за лекарства, за медицински изделия, за избор на лекар или екип, битови условия, ВИП обслужване и др. Дебатът за увеличаване на здравната вноска трябва да включва в себе си две неща. Първо

значително намаляване на доплащанията за здраве и увеличаване на трудовите възнаграждения на работещите в сектора.

Ако искаме да имаме европейска система на здравеопазване, скоро ще трябва този дебат да се проведе.

И настояването на личните лекари са увеличаване на потребителската такса до 1 % от минималната работна заплата притесни хората. Според Вас оправдан ли е такъв скок и не е ли редно например държавата да поеме разликата от сегашните 2,90 лв. до исканите 7,80 лева?

Проблемът за потребителската такса също не е от вчера. Всички възможности за увеличаване на трудовите възнаграждения трябва да се обсъдят и разумните да се подкрепят. Проблемът при личните лекари е много сериозен. По-голямата част от тях са в пенсионна възраст. И тук трябва да се положат сериозни усилия. Дали държавата трябва да поеме разликата в потребителската такса? Аз не поддържам такъв подход поради две причини. Първо нашата система е осигурителна. Дотирането й от данъци е погрешно. На път сме да счупим пенсионната система заради същия подход на дотиране с данъчни приходи.

Нека поне да пазим здравноосигурителния модел стабилен.

И второ- потребителската такса е и форма на контрол на разходване на разходите в системата на извънболничната медицинска помощ.

Служебното правителство сякаш е „преписало“ Вашата програма за детско здравеопазване или поне в частта за изграждането на четири детски болници – една национална в София и по една в Бургас, Пловдив и Варна. Какво друго сте заложили за подобряване здравето на децата?

За всеки родител най-сложната задача в живота му е да възпита и създаде от детето си здрав, добър, честен и  стойностен човек.  Да запази крехкия баланс между строгост, суровост и грижа, нежност. Същинското предизвикателство е да си истински приятел с едно дете, но в същото време то да има респект и да спазва правила, граници и норми.

Независимо колко е развито, всяко общество е длъжник на своите най-млади членове. Затова политиката към тях трябва да е реализирана като родителска грижа. Успеем ли да укрепим връзката между деца и възрастни, направим ли я неуязвима, постигнем ли синхрон и сътрудничество, обществото ни ще спечели много.

Основното в грижата за децата е да са здрави. Затова в програмата на ГЕРБ-СДС първата задача е да осигурим възможност и право на безплатен скрининг за вродените малформации и аномалии на централната нервна система, за затлъстяване, захарен диабет, гръбначни изкривявания. Важно е в България да се създаде Национален център за широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и център за протонна терапия.

Здравната политика, която предлагаме от ГЕРБ-СДС, съдържа и сериозна крачка към гарантиране лечението на децата до 14-годишна възраст. Предложението ни е те да имат право на

безплатни лекарства, които личният им лекар е изписал

Убедени сме, че детското здравеопазване не може да се развива без изграждането на 4 многопрофилни детски болници - национална в София и по една във Варна, Бургас и Пловдив. Вече стартира изграждането на болниците в Пловдив и Бургас. По отношение на Националната детска болница – строителството й беше спряно на инат и за пари. Нужни бяха усилия за промяната на ПУП (подробния устройствен план)  и след това да се издаде разрешението за строеж. Липсваше политическа воля и управленски капацитет.

В основата на спирането на този проект лежат користни подбуди за много милиони,

прикрити зад идеята за ново проектиране. Няма нищо незаконно и всички проверяващи органи доказаха това.   Ако управлявахме ние сега щяхме да я оборудваме с апаратура и тя щеше да е готова в края на 2024г. Заради всичко това сега болницата ще е на края на града.

Добра ли и идеята държавният авиоотряд да поеме въздушната спешна помощ?

Важното е системата HEMS да бъде изградена пълноценно и да почне да функционира. За съжаление и тук се намеси остро политиката без никаква експертиза. Заради това се провали и обявената поръчка за хеликопери от правителството на ПП. Не може да се управлява на инат и с лозунги през фейсбук. Нужна е експертиза и воля.

А дали е добра идея, ще разберем когато тя се реализира. Засега са само приказки.

А трябва ли ЕК да прекрати договора с Pfizer за доставка на COVID ваксини, каквато е позицията на България?

Позицията на България се представя от министъра на здравеопазването и той настоява договорът да бъде прекратен. Още в самото начало ние като правителство сме защитили медицинските нужди и финансовте интереси на българите. Като пример мога да кажа, че намалихме дозите ваксини за България от близо 35 млн. дози на 10-12 млн. дози. Още през септември 2020 г. на съвет на министрите тогава казах, че „…трябва да сме водени от принципите на добро управление и устойчиво финансиане, които говорят в полза на оптимизирането на портфолиото от ваксини и фокусирането върху най-перспективните кандидати, а не на неограничено бюджетно увеличение.“  

От каква промяна се нуждае системата на ТЕЛК, така че хората с увреждания да не остават ощетени както по отношение на процентите инвалидност, които получават, така и да не остават с месеци без доходи. 

Системата на ТЕЛК има нужда от реформа. На първо място от дигитализация, на второ място от промяна на нормативната база, съвмествно в работни групи с включени в тях представители на хората с увреждания и увеличаване на трудовите възнаграждения на работещите в тази система. Всички други мерки и законови промени облекчават експертизата в системата на ТЕЛК, но не дават очаквания резултат. Тук е и мястото да кажем, че по време на управлението на ПП системата на ТЕЛК беше забравена.

Бяха оставени 150 000 души без пенсии.

По наша инициатива се приеха промени в законите и хората си получиха пенсиите, без да чакат да излезе новото освидетелстване. Пак да напомня – ние говорим с действията си, а не с празни приказки.

Електронното здравеопазване панацея ли е? 

Няма едно хапче, което образно казано да изправи всички кривици в системата. Трябва комплексен подход, а не работа на парче. Ако говорим за електронните рецепти, които ние въведохме,  те са стъпка в събирането на сериозна база данни, но за нуждите и удобството на пациентите е важно да останат и хартиените. Дигитално здравеопазване обаче не означава само е-рецепти и е-направления, а цялостна свързаност на всички институции и звена в системата, възможност за истински регистри, знание какво къде се случва и оттук реален контрол.

Например предлагаме въвеждането  на централизирана система за съхранение, достъп и анализ на образните изследвания. Това ще позволи достъп до образните изследвания на всеки болен от всяка точка в България и в Европа.

Също така предлагаме и внедряването на аналитични процеси, в т.ч. и изкуствен интелект,  разработени върху хранилището за медицински данни към НЗИС с възможности за проследяване и предвиждане на различни сценарии в рамките на държавата, като това включва употреба на антибиотици, индекси на заболеваемост,

ранно прихващане на епидемии и сезонни вируси,

концентрация на болни спрямо капацитет в болничните заведения и др. Идеята е всички процеси в системата да станат видими, за да могат да бъдат управлявани в полза на хората.

За много от проблемите в момента с липсата на лекарства и медицински хеликоптери, забавянето на проектите за детска болница и модернизацията на спешната помощ, както и с неразбориите в ТЕЛК, служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обвини своята предшественичка проф. Асен Сербезова. Като бивш министър на здравеопазването Вие как оценявате „промяната“ в здравеопазването?

Много време ще мине, за да излекуваме сектор здравеопазване от „вируса на промяната“ и случайните минувачи. Министърът преди Сербезова спря с писмо строителството на детската болница с безплодни измислици по темата. Той и министърът на Промяната провалиха проекта за спешната помощ. Неразбориите в ТЕЛК са резултат от политизирането на системата от „промяната“ и липса на експертиза. С две думи – нищо не направиха. Няма да се уморя да повтарям – здравеопазването няма цвят. Управлението му изисква познаване на системата в детайли и реални действия, но не през фейсбук с лозунги.