5 лекарства, които промениха света (и какво се обърка)

Безспорно има някои невероятни ползи. Но те обикновено идват и с наследство от усложнения, на които трябва да гледаме критично. Това е добър начин да си напомним, че днешното лекарство-чудо може да се окаже проблемно утре.

Анестезия

В края на XVIII век английският химик Джоузеф Пристли създава газ, който нарича „флогистиран азотен въздух“ (азотен оксид). Английският химик Хъмфри Дейви смята, че той може да се използва за облекчаване на болката в хирургията, но вместо това се превръща в наркотик за развлечение.

Едва през 1834 г. е достигнат още един крайъгълен камък. Тогава френският химик Жан-Батист Дюма нарича новия газ хлороформ. Шотландският лекар Джеймс Йънг Симпсън го използва през 1847 г. като обща упойка при раждане.

Скоро анестезията започва да се използва по-широко по време на операции, което води до по-добри нива на възстановяване. Преди появата на анестезията пациенти често са умирали по време на операция от шок от болката.

ОЩЕ: Как са се лекували хората преди изобретяването на антибиотиците

Но всяко лекарство, което може да доведе хората до безсъзнание, може също да причини вреда. Съвременните анестетици все още са опасни поради рисковете от потискане на нервната система.

Пеницилин

Това, което се случва през 1928 г. на шотландския лекар Александър Флеминг, е една от класическите истории за случайно откриване на лекарства. Флеминг отива на почивка, оставяйки няколко култури от бактерията стрептокок на лабораторната си маса. Когато се връща, открива, че някакъв гъбичен замърсител е спрял растежа на стрептокока.

Австралийският патолог Хауърд Флори и неговият екип стабилизират пеницилина и извършват първите експерименти с хора. С американско финансиране пеницилинът се произвежда масово и променя хода на Втората световна война. Използван е за лечение на хиляди хора.

Пеницилинът и неговите наследници са изключително успешни за състояния, които някога са убили милиони хора. Въпреки това широкото им използване води до резистентни към лекарства щамове бактерии.

Нитроглицерин

Нитроглицеринът е изобретен през 1847 г. и измества барута като най-мощния експлозив в света. Това е и първото съвременно лекарство за лечение на стенокардия, гръдна болка, свързана със сърдечни заболявания.

Работниците във фабриката, изложени на изпаренията на нитроглицерина, започват да получават главоболие и зачервяване на лицето. Причината е, че нитроглицеринът е вазодилататор – той разширява (отваря) кръвоносните съдове.

Лондонският лекар Уилям Мърел експериментира с нитроглицерин върху себе си и го изпробва върху пациенти със стенокардия. Те получават почти незабавно облекчение.

Нитроглицеринът прави възможно милиони хора с ангина пекторис (т.нар. гръдна жаба) да живеят относително нормален живот. Той също така проправя пътя за лекарства за понижаване на кръвното налягане, бета-блокери и статини. Тези лекарства увеличават средната продължителност на живота в западните страни.

Но тъй като животът на хората се удължава, сега има по-високи нива на смъртност от рак и други заболявания. Така че нитроглицеринът се оказва лекарство, което променя света по неочаквани начини.

Хапчето антибебе

През 1951 г. американският защитник на контрола върху раждаемостта Маргарет Сангър иска от изследователя Грегъри Пинкъс да разработи ефективен хормонален контрацептив.

Пинкъс установява, че прогестеронът помага да се спре овулацията, и използва това, за да разработи пробно хапче. Проведени са клинични изпитания върху уязвими жени, особено в Пуерто Рико, където има опасения относно информираното съгласие и страничните ефекти.

Новото лекарство е пуснато от GD Searle&Co като Enovid през 1960 г. с одобрението на Американската администрация по храните и лекарствата. Необходими са десет години, за да се докаже връзката между употребата на орални контрацептиви и сериозните странични ефекти. Друг резултат е листът с информация за пациента, който сега ще намерите във всяка опаковка.

Хапчето предизвиква глобални демографски промени с по-малки семейства и повишени доходи, тъй като жените отново навлизат в работните редици. Все още обаче повдига въпроси за това как медицинската професия е експериментирала върху женските тела.

Диазепам

Първият бензодиазепин, вид депресант на нервната система, е създаден през 1955 г. и е пуснат на пазара от фармацевтичната компания Hoffmann-La Roche като Librium.

Това и свързаните с него лекарства не се продават като „лекарства“ за тревожност. Вместо това те трябва да помогнат на хората да се включат в психотерапия, която се смята за истинското решение.

Полско-американският химик Лео Стърнбах и неговият изследователски екип променят химически Librium през 1959 г., произвеждайки много по-мощно лекарство. Това е диазепам, продаван от 1963 г. като валиум.

Евтини, лесно достъпни лекарства като тези имат огромно въздействие. От 1969 до 1982 г. валиум е най-продаваният фармацевтичен продукт в Съединените щати. Тези лекарства създават култура за управление на стреса и тревожността с лекарства.

Валиум проправя пътя на съвременните антидепресанти. С тези по-нови лекарства предозирането е по-трудно (но не и невъзможно) и те имат по-малко странични ефекти. Първият SSRI, или селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина, е флуоксетин, продаван от 1987 г. като Prozac.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Уроците на историята: Допреди 100 години хероинът бил част от сиропите за кашлица за деца