65 години по-късно: Какво все пак уби групата на Дятлов?

Най-разумното и естествено обяснение за случилото се е лавина – според руски експерти такава не може да е паднала в този район и не е оставила следи. Съвременните учени обаче смятат, че комбинация от фактори може да доведе до спускането на необичайна минилавина, едва забележима за наблюдателя, пише изданието "Газета".

Необяснима смърт

Туристическата група на Дятлов е открита на 26 февруари 1959 г., почти месец след след полагаемата ѝ гибел на 2 февруари. Първоначално мястото на палатката било посочено от ловци от местните племена манси и скоро там пристигнала издирвателна група. В палатката обаче нямало никой и се наложило спасителите да претърсят много километри около нея, за да намерят телата. Въз основа на резултатите от огледа на мястото на инцидента се представила картина на една от най-мистериозните трагедии в историята.

Изоставената туристическа палатка била разрязана, което показва или спешна нужда да бъде напусната, или внезапно нападение. Освен това избягалите от палатката хора не били облечени според обстановката: например двама от експедицията били само по бельо въпреки факта, че са се намирали на километър и половина от лагера и са успели да запалят огън.

ОЩЕ: Облак азотна киселина от съветска ракета убил групата на Дятлов?

Тялото на водача на групата Игор Дятлов, лежащо на триста метра, също било без връхни дрехи и обувки. Обувки нямали още двама от групата, при които били открити признаци на кървене от носа. Като цяло всичко изглеждало така, сякаш участниците в похода са били принудени да избягат от палатката без дрехи и храна, след което да се опитват да оцелеят в студа, палейки огън.

Хората може да излязат на улицата без дрехи през зимата само при екстремни обстоятелства, като пожар, бомбардировка или нападение. Лавината се счита за класическа опасност при планински поход, но палатката била поставена на равен терен под много лек наклон – освен това лавина трябвало да остави характерна следа, която да е ясно видима за опитен човек.

Бягство от лагера

Една от версиите е била нападение от бандити или от местните племена. Туристите нямали нищо ценно и затова възникнала версия за конфликт с манси, основана на това, че туристите уж осквернили тяхната свещена планина. Разпити на жители обаче установили, че никой не е виждал групата, а мястото за извършване на ритуали се намирало на друго място. Накрая била извършена експертиза на тъканта, която установила, че палатката е изрязана отвътре.

Освен това и петимата, открити до март, нямали сериозни наранявания и са починали от хипотермия.

Чак през май спасителите открили другите тела с признаци на фрактури в резултат на въздействието на голяма сила. Счупванията обаче не изглеждали насилствени и затова на 28 май 1959 г. наказателното дело било прекратено.

Разследващите стигнали до извода, че „разположението и наличието на предмети в палатката (почти всички обувки, всички връхни дрехи, лични вещи и дневници) свидетелстваха, че палатката е била изоставена внезапно едновременно от всички туристи, освен това, както впоследствие беше установено от криминалистичната експертиза, от подветрената страна страната на палатката, където туристите са били разположили главите си, се оказа разрязана отвътре на две места, в зони, които осигуряват свободен изход за човек през тези прорези. [...]

Нито в палатката, нито близо до нея са открити следи от борба или присъствие на други хора“.

Измамно плавният склон

Има много версии за това какво е принудило хората да излязат навън: нападение на мечка, алкохолен делириум или употреба на психотропни препарати, конфликти за момичетата или експлозия на кълбовидна мълния. Други смятат, че хората са били ранени поради хвърляне на осветителна бомба, пусната от американски разузнавач, въпреки че не е ясно защо тя да не е била и съветска, пусната случайно или за улесняване на самолета преди трудно кацане. Историческият и криминален автор Алексей Ракитин смята, че туристите са били съветски офицери от контраразузнаването и са убити от чуждестранни разузнавачи, за да избегнат разкриването им. Нито една от тези теории не се основава на факти и те смело се отхвърлят като фантазии.

Като най-сериозна хипотеза се смята свличане на аномална минилавина (или по-геологически коректно – снежно свлачище). Традиционно за опасни се смятат наклони, по-стръмни от 30°, но палатката е била разположена на терен с наклон малко над 20°. При разполагането на лагера туристите са изкопали малка площ за палатката, което е нарушило целостта на снежната покривка и може да е провокирало свлачище. То обаче трябва да се е случило веднага, може би дори по време на копаенето, а не след много часове. Версията за минилавина обаче е била подкрепяна от много геолози още през 90-те години на миналия век, въпреки че не са могли да обяснят как точно се е образувала.

През 2020 г. Руската генерална прокуратура също стига до недвусмислено заключение за лавина. Някои обаче продължават да спорят с тази версия, тъй като зоната около палатката наистина не предполага падане на класически лавини.

През 2021 г. учени от Федералната политехническа школа на Лозана извършват детайлно компютърно моделиране на мястото на произшествието и потвърждават версията за свлачището от научна гледна точка. Основната причина за него е необичаен тип снежна покривка, т.нар. дълбок скреж*, който обаче е обичаен за планините. Най-лесно той може да се опише като лошо залепнали, хлабави и крехки ледени топчета, които се образуват поради температурни промени от обикновен сняг. Дълбокият скреж прави склона нестабилен дори при наклон над 15°.

Освен това релефът на снежната покривка не съвпадал с геоложкия релеф.

В действителност палатката се е намирала във вдлъбнатина под наклон около 30°, който няколко метра по-нагоре преминавал в по-полегат. Снегът изгладил тази неравност и в резултат планината изглеждала равна.

Но това все още не обяснява разликата във времето между разпъването на палатката и свличането на минилавината. Тя може да се случи поради валежи, които биха увеличили рязко снежната маса над лагера – но е известно, че в онази нощ снеговалеж не е имало. Затова учените смятат, че снегът на склона е бил отложен от низходящи вятърни течения. Моделирането е показало, че разрязването на снежната покривка трябва да е довело до изпичане на новонатрупания сняг точно над палатката. Когато масата на „навеса“ е достигнала критично ниво, се е получило свлачище.

Такава лавина може да е много малка и следователно да няма видими следи. Въпреки това масата ледени блокове в състава ѝ е била напълно достатъчна, за да причини тежки, но не смъртоносни фрактури на гръдния кош, каквито са открити върху някои членове на групата.

ОЩЕ: 63 години от трагедията: Какво уби групата на Дятлов?

Остава неизяснена само причината, поради която се е наложило паническото бягане от палатката, когато минилавината вече е била паднала. Може би туристите са се страхували от повторно свлачище, но учените не могат да дадат ясен отговор на този въпрос: човешката психика и поведение все още не се поддават на компютърно моделиране.

-------------

*„Дълбок скреж“ е бял и прозрачен сняг във вид на кухи подвижни кристали под формата на пирамиди, призми и др., с диаметър до 10 mm или повече, слабо свързани помежду си, т.е. намира се практически в насипно състояние. По природа „дълбокият скреж“ е несвързан и доста подвижен, следователно не осигурява сцепление към долния слой.