Бедите на другите хора, дори тези, които не познаваме, повишават нивото на стресови хормони у нас.
Дори да процъфтявате и да си нямате сътресения, неприятни ситуации и прочие, не можете да избегнете чуждите – достатъчно е да включите телевизора, да влезете в интернет или да излезете на улицата. От чуждия стрес можете да се скриете само вдън гори.
Но трябва ли да се притесняваме, че чуждата мъка се втурва в нашия живот? Чуждите проблеми са си чужди проблеми и колкото и да сме състрадателни, те не ни засягат пряко, нали така?
И все пак чуждите беди... са вредни. Както изяснили учените от Института на мозъка и когнитивните процеси на човека към обществото „Макс Планк“ (Германия), стресът наистина може да е заразителен.
Експериментът, който провели Вероника Енгерт и колегите ѝ, изглеждал така: доброволец бил подлаган на математически тестове и разпит, и то така, че това да предизвика у него стрес (нивото на което било проверявано по хормоналните изменения). В същото време случващото се било наблюдавано от друг човек, който не изпитвал непосредствен стрес.
Както пишат изследователите в сп. Psychoneuroendocrinology, стресът се предавал от единия човек на другия – средно при 26% от наблюдателите нивото на стресовия хормон кортизол също се повишавало.
Ефективността на заразяване била по-висока, ако стресираният и наблюдателят се намирали в лични отношения. В този случай стресът се предавал в 40% от случаите. Но дори ако доброволците не се познавали, заразителността така или иначе била висока и сработвала в 10% от случаите. Тоест емпатичният стрес, както го наричат авторите, напомнял за себе си дори без устойчиви емоционални връзки между хората.
Ефективността на предаване на стреса зависела от начина на наблюдение, но разликата тук не била особено голяма. Ако някой видел стресирания непосредствено в момента на психологическо натоварване през едностранно огледало, то ответен стрес възниквал в 30% от случаите.
Дори ако чуждият стрес бил показван на запис, то откликът бил в 24% от случаите. Тук, разбира се, се сещаме за телевизора – не е необходимо да сме лични свидетели на хорската мъка и болка, достатъчно е да ги видим по телевизията, за да се предаде стресът и на нас.
Освен това мъжете и жените усещали еднакво чуждия стрес. Да си спомним какво казват за жените: те са по-чувствителни и емпатични, а и самите те обичат да се характеризират така. Но както виждаме, по способност за проникване в чуждия стрес мъжете не им отстъпват с нищо.
За това, че „грознотата“ по телевизията и мрежата влияе на психическото състояние, се водят много разговори, но въпросното изследване го потвърждава с експеримент и анализ на физиологично-хормоналните изменения. Колкото до последствията от такъв стрес, те може да са най-различни.
Стресът обикновено възниква като адаптивна реакция на организма, която помага да се измъкнеш от трудна ситуация, но когато стресовите изменения станат хронични, възниква заплаха за здравето – стресът вреди на имунитета, провокира възпаления, сърдечни проблеми, злокачествени образувания и пр.
Откритата заразителност на стреса придава още по-голяма актуалност на всичко това, макар да не е много ясно какво трябва да се прави в такива случаи – изключването на телевизора и интернет едва ли ще помогнат.
