Семейната двойка археолози Арлен и Даяна Чейс са открили гробницата на Те К'аб Чаака, първия известен владетел на древния град Каракол (или Ел Каракол) в Белиз. Това е първата надеждно идентифицирана царска гробница в цялата история на работата по най-големия паметник на маите в страната. Съобщението е на Университета в Хюстън (САЩ).
Според йероглифни записи Те К’аб Чаак се възкачва на престола през 331 г. сл.Хр. и както сега е потвърдено от археолозите, е погребан в гробница под кралското светилище в комплекса Каана – главния церемониален център на Каракол, чието име на езика на маите се превежда като „Небесно място“. Останките му съпровождали единадесет керамични съда, резбовани костни тръби, накити от нефрит, мозаечна маска, раковини от спондилуси и други ценни артефакти.
ОЩЕ: Не жертвоприношения, а култ към предците: археолозите преразгледаха погребалните практики на маите
„Това е едно от най-важните ни открития – казва Даяне Чейс. – Открихме първия човек в династия. Това е велико. Открихме погребения на членове на елита, но това е първата гробница, която съответства на писмените източници. Този човек е владетел и основател на династия.“
Съд от черна керамика във формата на бухал, открил в кралската в Каракол, Белиз. University of Houston
Гробницата, датирана около 350 г. сл.Хр., се оказала по-стара от смятаното по-рано за ключово събитие – пристигането на пратеници от централномексиканския град Теотиуакан в региона на маите през 378 г. Това променя разбирането за политическите отношения: Каракол е бил независим и влиятелен град много преди контакта с Теотиуакан.
„Всички смятаха, че Теотиуакан е доминирал над маите. Но това откритие разказва различна история. Те са били просто още един играч“, казва Арлен Чейс, Арлен, който е професор по антропология и председател на катедрата по сравнителни културни изследвания в Университета на Хавай. Именно Арлен пръв надникнал в гробницата и видял червен цинобър по стените, голяма ниша с форма на кръст, издълбана в задната стена, и сложни съдове и бижута, които били погребани с владетеля.
Цинобърът, открит по стените на гробницата, често е бил използван в кралски погребения. Намерените в камерата предмети са подчертавали високия статус на починалия: три комплекта нефритени украшения за уши, съд във формата на сова, купа с изображение на двама вързани пленници и портрет на бога на търговията на маите Ек Чуах (или Бог М).
„Той е бил въплъщение на силата и богатството на своето време – обяснява Арлен. – В онази епоха владетелите са контролирали всички ресурси и са правили с тях каквото си искат. Едва по-късно, след великата победа на Каракол над Тикал, е започнало преразпределението на богатството. Но този крал е управлявал в различно време – време на абсолютна монархия.“
ОЩЕ: Археолози откриха олтар от Теотиуакан, скрит в град на маите. Стенописите разказват шокираща история
Керамика, открита в кралската гробница. University of Houston
Каракол е най-големият археологически обект на маите в Белиз, скрит под джунглата на платото Уака. За първи път бил забелязан от дървосекачката Роза Мей през 1937 г., но сериозните разкопки започнали едва половин век по-късно. От 1985 г. семейство Чейс са се установили и работят там постоянно.
Техният принос към науката е огромен:
- През 1986 г. те откриват стела, документираща победата на Каракол над могъщия Тикал през 562 г., което опровергава идеята за Тикал като непобедим център на маите.
- Те са първите, които използват LiDAR технология в джунглата на маите, с помощта на която откриват хиляди скрити тераси, язовири, резервоари и мрежа от древни пътища – доказателство, че Каракол е бил масивен, добре организиран град с пазарна икономика и децентрализирана система за водоснабдяване.
- Техният син, археологът Адриан Чейс, доказа, че достъп до вода е имало цялото население, а не само елитът, както се е смятало преди.
ОЩЕ: Солници на маите са открити под водите в Южен Белиз
„Ако бяхме спрели след 10 или 20 години, щяхме да имаме само част от историята – казва Диана. – Но ние продължаваме да задаваме въпроси и да изграждаме цялостна картина на обществото на маите.“
