Археолози откриха убежище, в което хората преживели падението на микенската цивилизация

Остров Егина се намира в Сароническия залив в Източна Гърция, между полуостровите Атика и Пелопонес. Дълго време за основна негова забележителност се смяташе храмът на Афая, построен около 500 г. пр.н.е. Гръцки археолози са открили, че историята на Егина е била изключително интересна много преди класическа Гърция.

Съвместна гръцко-швейцарска археологическа експедиция от 2021 г. разкопава планината Еланион, най-високата в Егина. Сега там е църквата „Възнесение“ с изглед към Сароническия залив. Недалеч от нея, на северния склон на планината, в древността е имало светилище на Зевс, основите на което са били проучени преди това от немски археолози.

ОЩЕ: Древните гърци строели своите храмове върху разломните линии на земната кора

Образци от микенска керамика. Снимка: Министерство на културата на Гърция

По време на новите разкопки учените успели да установят, че първо, светилището е много по-древно, отколкото се смяташе досега, и е построено не по-късно от средата на II хилядолетие пр.н.е. Второ, оказало се, че то е свързано с обща отбранителна система с върха на планината и мястото, където сега се намира християнският храм. Това съобщава в прессъобщение гръцкото Министерство на културата.

От древногръцки източници знаем, че Зевс е бил почитан на Еланион, например от произведенията на Павзаний. Той споменава още, че храмът е построен върху по-древна основа. Археолозите планирали да фиксират и датират останките от праисторическите постройки и предмети, за да разберат преди колко време хората са използвали това място.

Известно е, че в началото на II хилядолетие пр.н.е. населението на Егина е живяло доста заможно. Източникът на това благополучие е било мореплаването – Егина е част от първия съюз на морските държави. Може да се каже, че нейните жители са използвали едновременно две стратегии за развитие: минойска (мирна търговия) и микенска (завоевание и грабеж).

Но никакви стратегии не помогнали на населението на Егина да оцелее след дорийското нашествие и катастрофата от бронзовия век. Преди учените смятаха, че заради тях проспериращите селища на острова са запустели около 1200 г. пр.н.е. и са останали така до архаичния период на Гърция. Но изглежда, че нещата не са били съвсем така.

Фрагменти микенска керамика, открити при разкопките. Снимка: Министерство на културата на Гърция

Археолозите разкопали до християнския храм микенска сграда с размери приблизително четири и половина на три метра, ограничена от три страни със стени, а от четвъртата – от скала. Вътре били открити около 30 съда (съдове за приготвяне на храна, делви за съхранение и други), запазени благодарение на това, че пространството било затрупано с големи камъни от срутените стени.

Най-древните съдове са датирани от така наречения период на разрушаване на микенските дворци (1250 – 1200 г. пр.н.е.). Около сградата изследователите открили останки от отбранителна стена. Още един вал, издигнат по-късно, свързва микенската постройка с храма на Зевс на северния склон на планината.

Изследователите предполагаха, че Егина не е била изоставена по време на дорийското нашествие. Част от населението на острова е отишла в планината и там, на най-високия връх, хората си построили убежище. Може би Еланион е бил избран за тези цели като свещено място, където са се молели на боговете. Но най-вероятно е изиграла роля неговата височина.

След като увеличили площта на разкопките, археолозите открили в района до убежището предмети, датирани от последователно различни времена – чак до римския период. На север от християнския храм те открили олтар, съдържащ хиляди малки фрагменти от изгорени животински кости.

Ясно се виждат фрагменти от триножник. Обикновено такива керамични изделия са използвани като жертвеник. Снимка: Министерство на културата на Гърция

Вероятно хората никога не са изоставяли напълно скалното убежище и храма на Зевс, въпреки че населението на Егина определено е намаляло значително по време на катастрофата от бронзовия век. Но вече към архаичния период числеността му бързо се е възстановила. Жителите на острова се заели с обичайните си занимания – плаване и войни.

ОЩЕ: Светилище на Асклепий, споменато от Павзаний, е открито в древногръцкия Епидавър

Егина е била в състояние на почти постоянна война с Атина. Едва по време на персийските войни конфликтът между тях е оставен настрана: жителите на острова воюват на страната на Атина и участват в битките при Саламин, Платея и Микале.