Международен екип археолози направи удивително откритие в Адаима, Горен Египет. Обектът се намира недалеч от Хиераконпол – един от ключовите преддинастически центрове, свързани с появата на ранните елити. Изследването на учените разкрило древна тайна: как вярванията на малки селски общности са помогнали да се създаде идеологията на мощната фараонска държава. Гробницата в Адаима разкрила, че ритуали, считани за местни и обикновени – като символичното разчленяване на тела или ориентацията на гробовете към звездите – са били възприемани и използвани от централната власт, за да легитимира своята власт и божествената си природа.
ОЩЕ: Учени декодираха пълния геном на древен египтянин
Между 1990 и 2005 година археолозите разкопавали 504 гроба на територията на Адаима – некропол с площ 30 хектара, използвана преди строежа на пирамидите, между 3500 и 2700 г. пр.н.е. – тоест във времето, когато Египет още не е бил централизирана държава. Какво са открили учените? Удивителна миниатюрна карта на това как селските традиции се превръщат в митове на цялата държава, обяснява изследване, публикувано в авторитетното издание Journal of Archaeological Method and Theory.
Най-старите гробове, почти изцяло предназначени за деца, показвали прости ритуали, но около 3000 г. пр. н.е. нещата започнали да се променят. Три гроба изпъкнали сред останалите:
- Гроб S166 съдържал останки на момиче, чиято ръка била ритуално отрязана и поставена обратно на мястото си. Лицето ѝ гледало към залеза на зимното слънцестоене, а саркофагът сочел към пролетния изгрев на Сириус – звезда, която се появява в небето след месеци невидимост.
Crubézy et al., 2002 / drawing by N. Sénégas / Ameline Alcouffe et al., 2025
- Гроб S837 съдържал жена, погребана в глинен саркофаг, носеща огърлица и обеца на глезена, а до нея – фрагменти от разбита кана – жест, който векове по-късно ще стане част от тълкуванията в Египетските пирамидални текстове.
- В гроб S874 била открита жена с жезъл и перука от растителни влакна, ориентирани към лятното слънцестоене.
ОЩЕ: Смъртта на Рамзес II: Защо неговите над 100 деца не са се борили за трона
Как звездите легитимират властта
Най-изненадващото откритие било, че тези астрономически ориентации не били случайни. Около 2700 г. пр.н.е. изгряването на Сириус съвпадало с лятното слънцестоене и разлива на Нил, които били ключови за земеделието. Възникналата държава започнала да съчетава земеделските цикли и местните погребални символи в комплексна религиозна космология.
С други думи, фараоните вземали вярванията, които селяните вече възвеличавали – като свещената звезда Сириус, свързана с плодородието – и ги превръщали в част от своята божествена история. Митът за Изида, богинята, която събира разчлененото тяло на съпруга си Озирис, вероятно е основан върху ритуали като този с момичето в гроб S166. Материалните елементи били абстрахирани във върховни космологични разкази – процес, описван от антрополога Клод Леви-Строс.
ОЩЕ: Учените, които обявиха за "скрит град" под пирамидите в Гиза, сега откриха още един
A. Alcouffe et al., 2025
За да разберат как се разпространявали тези идеи, учените използвали изкуствен интелект и мрежови анализи. В процеса на изследването установили, че най-иновативните гробове, като например S837, имали по-малко „връзки“ с традиционните практики и че някои артефакти, като слонова костена лодка, открита в гроба на момичето, имитирали символите на близките градски елити (например Хиераконпол), което подсказва, че идеи се пренасяли между селата и градовете.
Изследването оспорва традиционната гледна точка, че египетската фараонска държава била наложена изключително от царе и жреци. Според учените селските общности са играли динамична роля във формирането на ранните социополитически и религиозни структури.
ОЩЕ: Богинята на небето Нут може да разкрива най-старото изображение на Млечния път
С други думи, Адаима показва, че преди да властват египетските фараони, техните бъдещи поданици вече са били създали ритуали, които след векове биха поддържали тяхната власт. Както гласи резюмето на изследването: това, което започнало на местна почва, в крайна сметка се оказало семето на държавна идеология.