Без царе и владетели. Индската цивилизация процъфтявала без управници

Мистериозните древни народи

Разпростирайки се през части от Пакистан и Индия и достигайки до Афганистан, културата, открита от тези изследователи, е съществувала по същото време като тези на Древен Египет и Месопотамия и е обхващала много по-голяма територия. Освен това тя била удивително напреднала: сложна, с големи, внимателно планирани градове, сравнително заможно население, писменост, водопровод и бани, широки търговски връзки и дори стандартизирани мерки и теглилки, пише Resilience.org.

Древната долина на река Инд Avantiputra7 / CC BY-SA 3.0

Коя е била цивилизацията от долината на река Инд? Кой е живял там и как се е организирала тя? Археолози и други експерти си задават тези въпроси и до днес, но изследователите вече забелязват някои уникални характеристики.

В Месопотамия и Египет „много пари и мисли са били изразходвани за изграждането на великолепни храмове за боговете и за дворци и гробници на царе – отбелязва сър Джон Маршал, ръководител на разкопките на два от петте основни града: Харапа и Мохенджо Даро, – но останалите хора, изглежда, е трябвало да се задоволят с невзрачни жилища от кал.“

В долината на Инд картината е обърната и най-хубавите структури са били тези, издигнати за удобство на гражданите. Храмове, дворци и гробници може, разбира се, да е имало, но ако е така, те или все още не са открити, или толкова приличат на други сгради, че не могат лесно да се разграничат от тях.

В разцвета си, от около 2600 г. пр.н.е. до 1900 г. пр.н.е., Индската цивилизация създава това, което може би е било най-егалитарното ранно сложно общество в света. Градовете ѝ били обширни, планирани и се гордеели с мащабна архитектура, включително просторни жилищни сгради, а по-малките селища в околните райони, изглежда, имали подобен стандарт на живот.

Коя е най-дълго съществувалата цивилизация?

Един от най-интригуващите аспекти на останките от Индската цивилизация е липсата на свидетелства за съществуването на управляваща класа или елитна управленска група. За разлика от други общества, тази цивилизация процъфтява в продължение на векове като стабилна и успешна без върховни жреци, олигарси търговци, твърди кастови системи или воинска класа. Средствата, с които са постигнали такава стабилност и култура, остават предмет на изследване.

По-рано археолозите смятали, че липсата на свидетелства за йерархично общество в останките от Индската цивилизация означава само, че те все още не са открити. Някои твърдели, че липсата на доказателства за неравенство само показва, че управляващата класа в региона е била много умела в прикриването на границите между себе си и другите социални слоеве. Като посочват, че в долината на Инд няма монументални гробници, някои изследователи смятат, че владетелите може да са били кремирани, каквато е била практиката в други имперски култури. Но кремацията не е археологически невидима; останките от други култури често включват свидетелства за това.

Основни градове и обхват на Индската цивилизация US Federal Central Intelligence Agency / Public Domain

В края на 90-те години на ХХ век археолозите започнали да обмислят нова концепция, която се вписва по-добре в наличните доказателства: хетерархия. Тя предполага, че сложната политическа организация, включително възникването на градовете, може да е възникнала чрез колективните усилия на множество социални групи. Именно сътрудничеството, а не господството може да бъде движещата сила на колективните действия.

Сред най-забележителните артефакти от културата на Инд са щамповани печати, украсени с причудливи изображения и текстове. Само в Мохенджо-Даро са открити повече от 2500 такива печата. Те са изработвани от многобройни групи занаятчии на различни места. А това означава, че управляващите не са контролирали производството. Технологичните стилове били споделени между групите, което показва висока степен на откритост и обмяна на знания.

Разкриха причината за гибелта на Индската цивилизация

Археологическите останки от Индската цивилизация все още крият много тайни. Древната писменост на цивилизацията остава неразшифрована, а причините за нейния упадък през второто хилядолетие пр.н.е. са неизвестни.

Ако след век изследвания на Индската цивилизация археолозите не са открили доказателства за управляваща класа като тези, открити в други ранни сложни общества, става необходимо да се преосмисли значението на егалитаризма в долината на Инд.

В този контекст изглежда, че царят-свещеник, ако изобщо е съществувал, е по-скоро плод на въображението, отколкото историческа реалност.