Учени от ДНК проекта „Леонардо“ твърдят, че са все по-близо до реконструкцията на 500-годишната ДНК на Леонардо да Винчи – известният италиански полимат от Ренесанса. Според скорошно прессъобщение, проектът е генетично потвърдил мъжка кръвна линия на Да Винчи, която датира от 1331 г.
Повече за проекта „Леонардо“
ДНК проектът „Леонардо“ е бил амбициозен план от самото начало и сега, след близо десет години, учените са по-близо от всякога до постигането на основната си цел: да потвърдят последното място на покой на Леонардо да Винчи. Ако успеят, това би могло да отвори вратата за секвениране на генома на талантливия мъж от Ренесанса.
Още: Разгадаха 500-годишна загадка на Леонардо да Винчи
Екипът се надява, че работата им ще им позволи „по-добре да разберат изключителните таланти и зрителната острота на Леонардно да Винчи чрез генетични асоциации. С тези знания учените може дори да успеят да реконструират неговото триизмерно подобие.
Останките, за които се смята, че са от мъжката линия на Да Винчи, бяха открити за първи път благодарение на щателната работа на двама генеалози, Алесандро Вецози и Агнезе Сабато от Асоциацията за наследство на Леонардо да Винчи.
За издаването на новата си книга „Genìa Da Vinci. Генеалогия и генетика за ДНК-то на Леонардо“, ДНК проектът сподели някои вълнуващи развития.
Ръководителят на проекта и молекулярен антрополог Дейвид Карамели и съдебният антрополог Елена Пили очевидно са тествали ДНК-то на шестима живи потомци в родословното дърво на да Винчи. Сегменти от тяхната Y хромозома очевидно съвпадат, което показва кръвна линия, датираща поне 15 поколения назад. Сега, след като учените са идентифицирали потенциална кръвна линия на Да Винчи, ДНК-то може да бъде сравнено с предполагаемите останки на самия Леонардо и тези, за които се смята, че са на негови близки роднини.
Да Винчи умира през май 1519 г. и се твърди, че е погребан в църквата „Свети Флорентин“ в Амбоаз, според желанието му. Тази църква е разрушена по време на Френската революция и костите, за които се смята, че са негови, са открити едва през 1863 г., когато са преместени в малък параклис в долината на Лоара. По това време някои не са били убедени, че останките на Да Винчи са правилно идентифицирани, като скептицизмът продължава и до днес.
За да потвърдят, че тези останки принадлежат на Да Винчи, учените се нуждаят от роднина, с когото да ги сравнят. Но самият Леонардо е починал без деца. Вецози и Сабато са работили щателно години наред, за да проследят мъжките потомци на баща му и полубрат му, като твърдят, че са идентифицирали 15.
Другата вълнуваща новина, споделена от ДНК проекта „Леонардо“, е, че е в ход проект за разкопки на семейна гробница на Да Винчи, която може да съдържа костите на дядото, чичо и полубратята на Леонардо. Ръководителите на разкопките са антрополозите от Университета във Флоренция Алесандро Рига и Лука Бачеки, а предварителните им резултати са идентифицирали поне един мъж в сместа.
„Необходими са допълнителни подробни анализи, за да се определи дали извлечената ДНК е достатъчно запазена“, казва Карамели. „Въз основа на резултатите можем да продължим с анализ на фрагменти от Y хромозома за сравнение с настоящите потомци.“
Ако Y хромозомите на живите потомци на Да Винчи съвпадат с тези по-стари останки, това би подкрепило идеята, че това всъщност е семейната линия на Леонардо.
"Все още има път пред нас и резултатите трябва да бъдат потвърдени от други, но може би един ден тези стъпки ще доведат до реконструкция на ДНК-то на Да Винчи."
„Чрез възстановяването на ДНК-то на Леонардо“, казва Вецози, „се надяваме да разберем биологичните корени на неговата изключителна зрителна острота, креативност и евентуално дори аспекти на неговото здраве и причини за смъртта.“
