С невероятните промени в продължителността на живота на нашия вид през последния век някои експерти по стареене са се замислили дали биологията на стареенето се променя. За да изследва този въпрос, ново проучване преразглежда популярна теория, че скоростта на стареене не се е променила – тя просто е забавена с около десетилетие.
Чрез анализ и прецизиране на данните за смъртността от Италия, Дания, Франция и Швеция, за да отразят смъртните случаи, свързани с възрастта, изследователите показват, че всяко отклонение сред популациите вероятно е симптом на „исторически шокове“, а не на биологични промени.
Милиарди срещу стареенето и в резултат какво?
През 2024 г. експертите оцениха индустрията за борба със стареенето в САЩ на около 52 милиарда долара, като се очаква тя да нарасне над 100 милиарда долара до края на десетилетието. Обещанието на тези продукти да спрат – или поне да ограничат – най-вредните ефекти от стареенето, е убедително. В края на краищата, не доказахме ли през последното десетилетие, че подобрените навици и условия на живот могат да изстрелят продължителността на живота на населението в атмосферата?
ОЩЕ: Населението на Земята бързо ще намалее. Какво означава това?
Matteo Porchera / Pixabay
Тази картина обаче е много по-сложна за учените, изследващи стареенето. Може да се твърди, че продължителността на живота – най-вече поради подобреното хранене и медицинския напредък (особено намаляването на детската смъртност) – се е увеличила през поколенията и сега се очаква, че стогодишното население в САЩ ще се учетвори през следващите 30 години. Но един въпрос в десетилетия изследвания на човешкото стареене остава без отговор: Може ли скоростта на човешкото стареене по някакъв начин да се променя през поколенията?
Това е въпрос, върху който се размишлява от доста време. Основите на това изследване, свързано със смъртността, датират от началото на XIX век, когато математикът Бенджамин Гомперц за първи път определя коефициентите на смъртност. Неговата работа показва, че първоначално коефициентите са много ниски, но се увеличават със същия процент година след година. Но коефициентите продължават да растат с напредване на възрастта, пише Рopular Мechanics.
ОЩЕ: Живите организми започнали да стареят заради многоклетъчност и полово размножаване
Няма мърдане
В ново изследване, публикувано на сървъра за препринт arXiv, Силвио Патрисио, научен сътрудник в Интердисциплинарния център по динамика на населението в Университета на Южна Дания, анализира този въпрос, като преразглежда теория, издигната за първи път от Джеймс У. Воупел през 2010 г. В своето проучване Воупел открива, че скоростта на човешкото стареене – тази, до голяма степен изчислена от Гомперц през 1825 г. – не се е променила между поколенията, но че процесът на стареене е забавен с едно десетилетие. Воупел изгражда тази хипотеза от различни изследвания, датиращи от 1994 г., и установява, че смъртността до голяма степен остава непроменена. Други проучвания обаче са оспорили тази теория, откривайки малки, но устойчиви вариации в темповете на стареене.
Sabine van Erp / Pixabay
„Тези модели повдигат по-дълбок въпрос: виждаме ли реална биологична промяна в начина, по който хората стареят – или виждаме нещо друго?“, пише Патрисио. „Една от възможностите е, че това, което изглежда като промяна [в темпа на стареене], изобщо не е биологична, а историческа. Събития от различни периоди – като Първата световна война, грипът от 1918 г. или Втората световна война – засягат много кохорти едновременно, само че на различна възраст […]. Ако такива събития имат трайни последици, те биха могли фино да изкривят моделите на смъртност на ниво кохорта.“
ОЩЕ: Съществува ли генът на стареенето и от какво всъщност зависи продължителността на живота?
Какво можем да променим?
Патрисио се заема да разреши въпроса веднъж завинаги. Използвайки смесен модел, изследователят отделя смъртността, свързана с възрастта (т.е. смъртните случаи, свързани с възрастта) от общите данни за смъртността в кохортите от Франция, Дания, Италия и Швеция (той също така е усъвършенствал данните, за да намали влиянието на смъртността в ранна възраст). След като разработва специфични за кохортите оценки на наклона на Гомперц, Патрисио е установил, че стареенето не е съвсем постоянно в различните кохорти и че това вероятно се дължи на демографски сътресения, които кохортите носят като „ехо“ на минали събития – дори ако са се случили извън собствения им живот.
„След като филтрираме смъртността, несвързана с стареенето, и отчетем натрупването на споделени периодични ефекти, [темпът на стареене] става поразително последователен“, пише Патрисио. „Няма смислена тенденция и няма доказателства, че биологията на стареенето се измества в различните кохорти. Вариацията, която остава, не е биологичен дрейф, а отпечатъкът на историята – кумулативният резултат от сътресения, преживени в календарно време.“
ОЩЕ: Генетичните мутации, които насърчават възпроизводството, съкращават човешкия живот
И така, ако темпът на стареене е наистина непроменлив, дали индустрията против стареене е един голям продавач на плацебо? И да, и не. Въпреки че темпът на стареене е забележително постоянен между поколенията и популациите, правилното хранене, физическата активност и достатъчното сън все пак ще направят чудеса за дълголетието ви.
