Живеем ли в епохата на човека? Не, твърдят учени

Триасът дава началото на динозаврите. През палеогенския период започва бурен разцвет на бозайниците. Ерата на плейстоцена включва последните ледникови епохи.

Не е ли време да отбележим трансформацията на планетата от човека с някаква специална глава в историята на Земята, наричайки я „Антропоцен” или човешката ера? Още: Мъск каза как лесно можем да бъдем препрограмирани

Твърде рано е, решиха учените, като теглиха черта под дебата, продължил почти 15 години. Или издържаха само едно мигване? Зависи как изглеждаш.

Комисия от повече от 20 учени гласува с голямо мнозинство против предложението да се обяви началото на антропоцена, нова формална единица от геохронологичната скала. Въз основа на резултатите от гласуването беше направено изявление, което редакторите на The New York Times успяха да прегледат.

В геохронологичната скала на земната история, която е на 4,6 милиарда години, нашият свят днес е в холоцена. Този период започва преди 11 700 години, когато големите ледници са започнали да се оттеглят. Да се промени такава хронология и да се каже, че сме се преместили в антропоцена, би означавало да се признае, че антропогенните промени в геоложките условия са били достатъчно сериозни, за да доведат до края на холоцена.

Подобно твърдение би повлияло на терминологията в учебниците, научните статии и музеите по света. То ще ръководи учените в продължение на векове, може би дори хилядолетия, в тяхното разбиране за нашето все още развиващо се настояще.

Но членовете на комисията, които гласуваха за антропоцена, не мислеха само за важността на този период за нашата планета. Те също трябваше да разгледат въпроса кога точно започва антропоценът.

Кога започва?

Според определение, което предишна група експерти обсъждаше и формулираше почти 15 години, антропоценът започва в средата на 20-ти век, когато ядрените опити разпространиха радиоактивни утайки по целия свят. Според някои членове на научния комитет, който прегледа предложението на експертната група през последните седмици, това определение също е твърде ограничено, твърде тромаво и твърде модерно и не може да бъде пълноценен индикатор за това как Хомо сапиенс е трансформирал планетата Земя.

"Това ограничава значението на антропоцена", каза членът на комитета и геолог Ян А. Пиотровски от университета в Орхус в Дания. "Какво се случи по време на възхода на селското стопанство? Какво ще кажете за индустриалната революция? Какво мислите за колонизацията на американския континент или Австралия? Още: Неврологично разстройство може да е помогнало за оцеляването на човечеството

„Човешките въздействия навлизат много по-дълбоко в геоложкото време", каза членът на комисията Майк Уокър,занимаващ се с геонауки и почетен професор в университета Тринити Сейнт Дейвид в Уелс. „Ако пренебрегнем това, пренебрегваме истинското, реално въздействие върху хората и върху нашата планета."

Малко след като членовете на комисията получиха резултатите от закритото гласуване, някои изразиха учудване колко много учени гласуваха против антропоцена в сравнение с тези, които бяха „за”. Против предложението гласуваха 12 членове, а за него - четирима. Двама се въздържаха. (Други трима членове на комисията не гласуваха и не се въздържаха официално.)

Не стана ясно дали резултатът представлява окончателен отказ или може да бъде оспорен. В писмо до редактора на The New York Times, председателят на комисията, геологът от университета в Лестър Ян А. Заласевич, отбеляза, че има „някои процедурни въпроси, които трябва да бъдат разгледани“. Той обаче отказа да ги обсъжда в детайли. Д-р Заласевич изрази подкрепа за канонизирането на антропоцена.

Въпросът как да поставим нашето време в наративната скала на земната история привлече широко внимание към сложния свят на пазителите на геоложкото време.

Глави от историята на нашата планета с претенциозни заглавия се регулират от Международния съюз на геоложките науки (IUGS), който включва учени. Тази организация използва строги критерии, когато решава кога е започнала една ера и какви са нейните определящи характеристики. Целта е да се изпълнят глобалните стандарти в дефинирането на историята на Земята.

Геолозите не отричат, че нашата епоха заема специално място в тази дълга история. Радионуклиди от ядрени опити. Пластмаси и индустриална пепел. Замърсители от бетон и метал. Бързо затопляне с парников ефект. Ускорено изчезване на видове. Тези и други продукти на съвременната цивилизация оставят уникални и неоспорими белези на нашата планета, особено след средата на двадесети век. Още: Часовникът на Страшния съд: Приближаваме ли се към края?

Но за да се изчисли времето, в което антропоценът е влязъл в геохронологичната скала, трябва да му се даде много точна дефиниция, която да отговаря на нуждите на геолозите, но не непременно на изискванията на антрополозите, художниците и всички онези, които вече използват този термин.

Ето защо експертите, които се противопоставиха на приемането на термина „антропоцен“, подчертават, че гласуването против него не трябва да се счита за референдум от научния свят за общото състояние на планетата Земя. "Това беше тесен технически въпрос, главно за геолозите", каза един от скептиците, екологът от Университета на Мериленд, окръг Балтимор Ърл К. Елис. "Няма нищо общо с доказателствата, че хората променят планетата."

Микропалеонтологът на Франция д-р Маккарти от университета Brock в St. Catharines, Онтарио, е антитезата на скептиците. Тя участва в изследвания за обосноваване на легитимността на новата ера.

„Ние сме в антропоцена, независимо къде се намираме във времевата скала", каза д-р Маккарти. „Съответното поведение е единственият път напред."

Предложението за обявяване на антропоцена възникна през 2009 г., когато беше свикана работна група, за да проучи дали последните планетарни промени заслужават място в геохронологичната скала. След дълги размисли и дискусии тази група, включваща д-р Маккарти, д-р Елис и повече от 30 други учени, реши, че те са достойни. Тя също така реши, че най-добрата дата за началото на новия период е 1950 г.

Мястото

След това екипът трябваше да избере място, което убедително демонстрира разликата между холоцена и антропоцена. Те се установяват на езерото Крауфорд в Онтарио, където дълбоки кални утайки запазват подробни доказателства за геохимични промени.

Миналата есен работната група представи предложението си за антропоцен пред първия от трите комитета, работещи под егидата на Международния съюз на геоложките науки. За да премине едно предложение към следващия етап, то трябва да бъде одобрено от 60% от членовете на всяка комисия.

Членовете на първия комитет, наречен Подкомитет по кватернерна стратиграфия, започнаха гласуването в началото на февруари. (Стратиграфията е клон на геологията, който изучава скалите и определя тяхната относителна геоложка възраст. А кватернерният период е съвременният геоложки етап от историята на Земята, започващ преди 2,6 милиона години.) 

Според правилата на стратиграфията всеки период от земното време се нуждае от ясна и обективна референтна точка, приложима в целия свят. Работната група по антропоцена предлага средата на ХХ век, защото тогава започва бързият следвоенен икономически растеж, глобализацията, урбанизацията и използването на енергия. Но някои членове на подкомисията казаха, че човешките трансформации на нашата планета имат по-дълга история, която може да няма една начална точка за всички части на Земята. Още: Изчезнали 99%. Преди почти милион години нашите предци едва не измрели напълно

Ето защо д-р Уокър, д-р Пиотровски и други предпочитат да наричат ​​антропоцена „събитие“, а не „епоха“. На езика на геологията едно събитие има по-малко строго определение. Събитията не са в официален мащаб и не се изисква комисия да одобрява техните отправни точки.

Много значими промени на нашата планета обаче се наричат събития, включително масови измирания, бързото разпространение на биоразнообразието и изпълването на земната атмосфера с кислород преди 2,1 - 2,4 милиарда години.

Дори ако гласуването на подкомисията бъде подкрепено и предложението за антропоцена бъде отхвърлено, новата ера пак може да бъде включена по-късно в геохронологията. Но в този случай целият процес на обсъждане и гласуване ще трябва да се повтори. 

Времето няма да спре. Доказателствата за въздействието на нашата цивилизация върху Земята ще продължат да се натрупват в скалите. От идващите поколения, които ще наследят нашия свят, ще зависи да разтълкуват какво означава всичко това и как то се вписва в обширната рамка на историята.

"Нашето въздействие няма да изчезне, то ще бъде разпознаваемо в геоложките записи. Няма абсолютно никакво съмнение", каза д-р Пиотровски. "И ще зависи от хората, които идват след нас, да решат как да класифицират всички това." 

Живеем ли в антропоцена, човешката епоха? Не, казват учените.

Автор: Реймънд Джонг 

Превод: Ганчо Каменарски