Кой е оставил мистериозните мрежи в скалите и на дъното на морето?

Изкопаемите палеодикции представляват геометрично правилна мрежа с изпъкнали прегради. Клетките ѝ обикновено имат шест страни (макар и невинаги), може да са както малки, така и с размерите на малка монета. Целият обект достига няколко десетки сантиметра в диаметър. По правило те се намират на долната повърхност на пясъчни образувания.

Falconaumanni / CC-BY-SA-3.0

Палеодикциите са доста широко разпространени във флишовите отлагания на Алпийско-Хималайската планинска система. Те често се срещат в Западна и Южна Европа, включително в близост до културни центрове на Ренесанса, затова до нас са достигнали техни изображения, направени преди 500 години. Например решетка от шестоъгълници до рисунки на раковини присъства в една от тетрадките на Леонардо да Винчи. По-късно те са открити на всички континенти.

За първото научно описание на палеодикциите се смята работата на италианеца Джузепе Менегини, публикувана през 1850 г. Оттогава не секват споровете какво може да бъде това. Има много хипотези за произхода на палеодикциите. Те могат да бъдат разделени на три големи групи. В първата има предположения, че палеодикциите възникват поради естествени процеси, в които изобщо не участват организми. Може би това са вкаменели пукнатини от изсъхване, подобни на тези, които се виждат в калта на слънце, места, където излизат блатни газове, следи от вълни в плитки води или удари на дъждовни капки в земята.

Според друго предположение палеодикциите са отпечатъци от конвективни клетки на Бенар. При определени условия молекулите на нагряваната отдолу вода започват да се движат подредено – слоевете течност се разделят от невидими стени на шестоъгълници и върху тинята остават следи. Тинята може да се превърне в скала заедно с отпечатъците – и милиони години по-късно да озадачава хората.

Хипотезите за небиологичния произход на палеодикциите обаче се обсъждат все по-рядко. По-често мистериозните обекти се разглеждат като резултат от жизнената дейност на организми. Едни смятат, че това може да са гнезда, където някое животно е отглеждало малките си. Други – че това са следи от попови лъжички в плитка вода.

И накрая, фосилите може да са останки от самия организъм или отпечатък: кожа на влечуго, черупка, водорасли. Например все още съществуващите водорасли от рода Hydrodictyon, както подсказва името, също представляват мрежа, а клетките ѝ са правилни шестоъгълници. До 70-те години тази хипотеза е една от най-популярните. Но неочаквано откритие я поставя под съмнение.

Съвременни палеодикции

През 1976 г. при гмуркане на дълбочина 3500 метра в района на Средноатлантическия хребет видеокамерата улавя малки точки на дъното. Точките образуват прави линии, пресичащи се под ъгъл 120° - получава се симетричен модел. Оказало се, че това са дупки и при насочване на водна струя към тях изпод калта се появява характерна мрежа с шестоъгълни клетки. Вероятно тя не се е появила от водорасли: в пълна тъмнина те не биха могли да си осигурят храна.

Дупки на палеодикция, открити в Мексиканския залив NOAA Office of Ocean Exploration and Research

През следващите десетилетия палеодикции са открити и в други океани, предимно на големи дълбочини, както и първия път. Те се различават от изкопаемите образци по тръбички, които се простират перпендикулярно от възлите на мрежата и се издигат над нея с няколко милиметра. Когато в палеодикцията била излята епоксидната смола, се оказало, че ръбовете на клетките също са кухи и освен това комуникират: решетката е нещо като лабиринт.

Празнините в мрежата навели учените на идеята, че палеодикцията е служила като вид градина или парник, например за червеи или други безгръбначни.

Изчисленията обаче показват, че строителят трябва да е имал способности на ръба на фантазията. Грешки от 1% по дължина или 2° при въртене биха довели до грешки в конструкцията и за да се предотврати опустяването на тунелите, животното трябвало да ги обикаля често, покривайки разстояние, десетки хиляди пъти по-голямо от размера на тялото му. Известните ни видове не могат да направят това. От друга страна, никой не може да гарантира, че палеодикцията е била убежище на самотно същество.

Привържениците на хипотезата, че мрежата представлява останки на самия организъм, а не негови следи, също смятат кухата структура за аргумент в своя полза. Правилните геометрични форми се образуват не само от водорасли, но и от животни, например шестлъчеви гъби. Подобно на растенията, гъбите стоят на едно място и се хранят, като пропускат през себе си вода, в която има с какво да се хранят. Може би точно затова са необходими вертикалните шахти на съвременните палеодикции.

Други кандидати са същества, наречени ксенофиофори. Те са сродни на амебата и въпреки че са едноклетъчни, понякога са с размерите на тиква. Ксенофиофорите живеят на дълбочина, като си образуват външен мрежест скелет от това, което им попадне, а някои видове живеят в горния слой на дънните утайки. Но ксенофиофорите рядко имат израстъци, които излизат на повърхността, а в съвременните палеодикции не се намират техни метаболитни продукти – кристали бариев сулфид.

Ако има нещо, което може да се каже с почти пълна сигурност, то е, че в бъдеще трябва да се очакват нови хипотези. Привържениците на хипотезата за физическия произход на палеодикциите виждат в неуспехите на теренните изследователи косвено потвърждение на тяхната правота. Те възразяват, че дупките в морското дъно, които изглеждат свежи, може да останат недокоснати в продължение на стотици години: вероятно намерените палеодикции отдавна са били изоставени от своя стопанин.

Ако откритите палеодикции наистина са изоставени, тогава би било ясно защо вътре почти нищо не е открито. Учените се надявали да получат поне протоплазмата на мистериозното същество – това, което е останало от клетките му – но били разочаровани. Генетичното секвениране на материала от пробите разкрило само видове, които не могат да създадат палеодикция, и всевъзможни микроби.

Но експериментите показват: структурата на мрежата е такава, че околната вода се устремява навътре. Това е в съответствие с идеята, че палеодикциите по някакъв начин са свързани с храненето на живо същество. Но такива резултати дори не позволяват да се каже какво представлява мрежата: изкопани тунели или част от организъм.

Нови експедиции до морското дъно биха позволили да се доближим до разгадаването, но достигането до такива дълбочини е трудно и скъпо. Засега палеодикциите служат като напомняне колко малко знаем за морските дълбини, които покриват по-голямата част от планетата. Днес учените основателно спорят за това какъв цвят са имали перата на динозаврите, но има само предположения за това какво представлява тръбната мрежа.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Седем покъртителни древни бедствия, променили нашия свят