Когато самото престъпление е на подсъдимата скамейка – „Нюрнберг: Процесът на века“ по Viasat History (ВИДЕО)

17 ноември 2026, 21:18 часа 397 прочитания 0 коментара

Нов филм преразглежда един от най-важните процеси в историята през очите на репортерите, писателите, фотографите и кинематографистите, които са били на броени метри от Херман Гьоринг и другите водещи нацисти.

Само няколко месеца по-рано те са част от елита на Третия райх – командвали са армии, определяли са дипломацията, ръководили са пропагандата и са помагали машината на терора да работи. Сега трябва да отговарят пред съда.

През есента на 1945 г. Нюрнберг е град в руини. Преди войната нацистите провеждат тук грандиозните си партийни конгреси, а през 1935 г. в него са обявени расистките Нюрнбергски закони. Сега един от символичните центрове на Третия райх става мястото, където лидерите му ще бъдат съдени.

На 20 ноември 1945 г. започва процесът пред Международния военен трибунал, създаден от САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз. На подсъдимата скамейка са хора от най-високите нива на нацистката власт, сред които Херман Гьоринг – бивш главнокомандващ на Луфтвафе и един от най-могъщите мъже в Райха, Йоахим фон Рибентроп, Рудолф Хес и Вилхелм Кайтел.

В какво са обвинени лидерите на Третия райх?

Обвинението се основава на четири категории: конспирация, престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Днес Нюрнберг се свързва най-вече с Холокоста, но централна част от обвинението е отговорността на нацистките лидери за планирането и воденето на агресивна война. Същевременно процесът изправя света пред огромно количество доказателства за масови убийства, депортации, концентрационни лагери и унищожаването на европейските евреи. Именно в Нюрнберг понятия, залегнали днес в международното право, придобиват нов и съвсем конкретен смисъл.

Видео за „Нюрнберг: Процесът на века“ по Viasat History

Историята през очите на репортерите

Тук „Нюрнберг: Процесът на века“ предлага нещо повече от традиционна реконструкция. Режисьорът Алфред дьо Монтескю разказва историята чрез свидетелствата на хората, чиято работа е била да опишат процеса на света. В Нюрнберг пристигат стотици репортери, писатели, фотографи и кинематографисти, сред които Марта Гелхорн, Джон Дос Пасос, Жозеф Кесел и Борис Полевой. Снимките на американския военен фотограф Рей Д’Адарио на Гьоринг, Хес, Рибентроп и другите подсъдими по-късно се превръщат в едни от най-разпознаваемите образи на процеса. За журналистите преживяването е почти нереално: мъжете, които са виждали в кино-прегледите като водачи на Третия райх, сега седят един до друг под охрана и чакат присъдата си.

Когато светлините в залата угаснаха

Един от най-стряскащите моменти е прожекцията на филма за концентрационните лагери. На 29 ноември 1945 г. в залата е показан „Нацистки концентрационни лагери“, монтиран от кадри на съюзническите оператори при освобождаването на лагерите: изтощени затворници, условията, заварени вътре, купища тела. За мнозина това е повратна точка. Процесът вече не е просто поредица от документи, правни аргументи и показания – образите показват последиците от политиката на мъже, седящи на броени метри от екрана.

Двата епизода на „Нюрнберг: Процесът на века“ проследяват и реакциите на журналистите, които след заседанията се връщат в замъка Фабер-Кастел, превърнат от американците в международен пресцентър. Там те работят, спорят, пият и се опитват да осмислят видяното.

Процес, който можеше да се провали

Нюрнберг не е праволинеен път от обвинителния акт до присъдата. Към пролетта на 1946 г. напрежението между западните съюзници и Съветския съюз нараства, победоносната коалиция започва да се разпада и светът навлиза в Студената война. След прочутата реч на Чърчил за „желязната завеса“ репортерите започват да се питат дали конфликтът не застрашава самия процес.

Напрежение има и в залата. Един от най-драматичните сблъсъци е между главния американски обвинител Робърт Х. Джаксън и Херман Гьоринг. Бившият номер две на нацистка Германия се опитва да превърне процеса в последна политическа трибуна и, самоуверен и красноречив, понякога успява да вземе инициативата при разпита. Това прави филма толкова увлекателен: той показва процеса без да се опира на ретроспекция. През 1946 г. изходът още не е история – за хората в залата всичко се случва за пръв път.

Присъдата, променила правото

На 1 октомври 1946 г. трибуналът обявява присъдите: 12 подсъдими са осъдени на смърт, трима – на доживотен затвор, четирима получават между 10 и 20 години, а трима са оправдани. Херман Гьоринг се самоубива, преди присъдата да бъде изпълнена.

Значението на Нюрнберг обаче излиза далеч отвъд съдбата на подсъдимите. Процесът затвърждава принципа, че високият пост не освобождава от отговорност за международни престъпления, и става една от основите на съвременното международно наказателно право.

Филмът не просто преразглежда заседания и присъди – той ни връща към момента, в който светът търси езика, закона и процедурите, необходими, за да съди престъпления в безпрецедентен мащаб, и показва хората в пресгалерията, които записват всяка дума и се питат как да обяснят всичко на читателите си. Защото Нюрнберг е не само процес срещу нацистките лидери, но и опит да се отговори на много по-голям въпрос: след престъпления в почти невъобразим мащаб, правосъдието възможно ли е все още?

„Нюрнберг: Процесът на века“ ще бъде излъчен премиерно по Viasat History в събота, 21 ноември, от 22:00, с повторение в следващата събота, 28 ноември, от 15:05.

 

Премиерата е част от Сезона, посветен на тайните на Райха, по Viasat History, който продължава през целия месец – и включва и други забележителни заглавия като „Нацизмът: нишките на злото“, „География на войната: Втората световна война“ и „ДНК на Хитлер: генетичният код на един диктатор“.

Програмата е на www.viasathistory.eu/bg  

Антон Иванов
Антон Иванов Редактор
Новините днес