Колко години живот е загубило човечеството поради затлъстяване?

Според СЗО около 13% от възрастното население на света страдат от затлъстяване, което не само влошава качеството и продължителността на живота, но и причинява значителни икономически щети, снижавайки производителността на труда. Сред най-честите последици от затлъстяването за здравето са сърдечносъдови проблеми, повишено натоварване на костите и ставите, а също онкологични заболявания.

Не е изненадващо, че глобалното бреме на затлъстяването е едно от най-големите и международен екип от изследователи от Сингапур, Китай и САЩ решил да разбере колко неизживени години човечеството е загубило заради проблеми с метаболизма. Учените анализирали данни от 9000 изследвания, публикувани между 2000 и 2019 г. Информацията била събрана в 162 страни и отразявала причините за преждевременна смърт от 370 вида заболявания и травми.

Изследователите обърнали специално внимание на метаболитните заболявания: затлъстяване, хипертония, диабет тип 2, висок холестерол и неалкохолна мастна чернодробна болест. Тези заболявания често се срещат едновременно, споделят общи рискови фактори и са свързани с повишен риск от инвалидност, рак и преждевременна смърт.

Най-значително увеличение на тежестта на болестите се наблюдава в страни с висок среден доход, нива на образование и раждаемост. Впрочем тежестта на метаболитните заболявания нараства по целия свят, макар и неравномерно: например смъртността от хиперлипидемия се е снижила, но метаболитната тежест на затлъстяването и диабета остава същата. Учените са изчислили колко години (въз основа на очакваната продължителност на живота) е загубило човечеството поради проблеми с наднорменото тегло. Само през 2019 г. тази цифра е била 160 милиона години.

Особено притеснително е, че докато нивата на смъртност остават до голяма степен стабилни, броят на хората, страдащи от метаболитни проблеми, само нараства и натоварва тежко глобалното здравеопазване. Както заключават учените в изследването, публикувано в списание Cell Metabolism, е необходимо да се внедрят ефективни превантивни и терапевтични стратегии на индивидуално, общностно и национално ниво, като се вземат предвид регионалните и социално-икономическите фактори.