На всеки етап от своето развитие човечеството е създавало множество апокалиптични прогнози - от смъртоносни епидемии до катастрофални сблъсъци с астероиди. Повечето сценарии за "края на света" се основават на физически заплахи или социални катаклизми. Съществува обаче и една необичайна идея, според която самата теория на вероятностите може да ни подскаже колко дълго още ще съществува човешката цивилизация.
Тази хипотеза, известна като Аргумента за Страшния съд (Doomsday Argument), е предмет на продължителни спорове сред философи, математици и физици. Тя не се приема като надежден метод за прогнозиране на бъдещето, но продължава да предизвиква интерес заради необичайния си подход. В основата ѝ стои едно число: общият брой на хората, живели някога на Земята.
Нека разгледаме идеята чрез прост мисловен експеримент. Представете си, че стоите със завързани очи пред два барабана с номерирани топки. Единият съдържа 100 топки, а другият - един милиард. Изтегляте топка с номер 14. От кой барабан е по-вероятно да идва тя? Тревожна прогноза: Човечеството може да се съкрати наполовина до 2064 г.
Повечето хора биха предположили, че е от барабана със 100 топки. Причината е проста - вероятността да изтеглите толкова нисък номер от барабан с един милиард топки е изключително малка. Ако имате огромна извадка, е по-вероятно да попаднете някъде около средата ѝ, отколкото в самото начало.
Поддръжниците на Аргумента за Страшния съд прилагат същата логика към човечеството. Представете си, че принадлежите към поколението на приблизително 117-ия милиард души, живели някога на Земята. Кое е по-вероятно - че сте сред първите представители на цивилизация, която един ден ще наброява трилиони или дори квадрилиони хора и ще се разпростре из галактиката, или че живеете приблизително в средата на човешката история?
Според авторите на тази идея второто предположение изглежда статистически по-вероятно.
За да обяснят аргумента си, те предлагат всички хора, които някога са живели и някога ще живеят, да бъдат подредени в хронологичен ред - от първия Homo sapiens до последния човек. Ако приемем, че собственото ни раждане е случайно събитие сред всички тези хора, тогава не би трябвало да заемаме някакво специално или привилегировано място в редицата. Още: Нобелов лауреат назова възможната дата на унищожението на човечеството
При това положение има голяма вероятност да се намираме някъде около средата на цялата човешка история, а не в самото ѝ начало или край.
Оттук идват и спорните изчисления. Ако до момента са живели около 117 милиарда души, а сегашната раждаемост е приблизително 130 милиона души годишно, моделът предполага, че има 50% вероятност човешката цивилизация да достигне своя край в рамките на следващите около 295 до 2659 години. При по-широки статистически допускания този период може да варира между 98 и близо 8000 години.
Тези изчисления не означават, че човечеството непременно ще изчезне в тези срокове. Те са резултат единствено от математически модел, основан на определени предположения за мястото ни в човешката история.
Привържениците на теорията отбелязват, че ако населението продължава да расте бързо, а не линейно, прогнозните срокове биха могли дори да се съкратят. Още: Учени: Същества с висок интелект живеят под вода - те може да доминират след изчезване на човечеството
Идеята добива популярност благодарение на астрофизика Джон Ричард Гот. През 1969 г. той посещава Берлинската стена, която по това време съществува от осем години. Използвайки същия вероятностен подход, Гот изчислява, че има 50% вероятност стената да просъществува още между 2,67 и 24 години. В действителност тя пада малко повече от 20 години по-късно - през 1989 г.
По-късно Гот прилага метода си и към театрални постановки на Бродуей. През 1993 г. той прави прогнози за продължителността на живота на 44 спектакъла в Ню Йорк. Според собствените му данни повечето от тях попадат в предвидените времеви интервали.
Тези примери често се използват от защитниците на теорията като доказателство, че методът има известна предсказателна стойност.
Аргументът за Страшния съд е тясно свързан с т.нар. принцип на Коперник. Той носи името на астронома Николай Коперник, който показва, че Земята не заема централно място във Вселената. Още: Учени: Кой ще завладее Земята, ако хората изчезнат?
В по-широк смисъл принципът предполага, че хората не бива автоматично да приемат, че заемат някаква специална или уникална позиция. Земята е обикновена планета около обикновена звезда в една от милиардите галактики. По същия начин, според Гот и неговите съмишленици, съвременното човечество вероятно не се намира в някакъв изключителен момент от собствената си история.
Тази теория обаче има много критици.
Първото сериозно възражение е свързано с така наречения "проблем на референтния клас". Защо трябва да разглеждаме само хората? Защо да не включим неандерталците или евентуални бъдещи киборги? А ако във Вселената съществуват други разумни цивилизации, защо да не бъдат включени и те? Промяната на тази отправна точка може драстично да промени резултатите.
Второто възражение е известно като "проблема на пещерния човек". Ако човек от каменната епоха беше приложил същата логика, той вероятно би стигнал до напълно погрешни заключения за продължителността на човешкото съществуване. Това поставя под въпрос надеждността на метода. Още: Човечеството почти е изчезнало преди 900 000 години - биолог разкри какво се е случило
Третата критика е свързана с т.нар. предположение за самоиндикация. Ако съществуват две възможни вселени - едната с милиарди хора, а другата с трилиони - статистически е по-вероятно да се окажем във втората, защото там има много повече възможности за възникване на наблюдатели като нас.
Четвъртото възражение е може би най-интуитивното. Краят на човечеството би могъл да бъде причинен от астероид, пандемия, ядрена война или друга реална заплаха. Няма очевидна причинно-следствена връзка между реда, в който сме се родили, и събитията, които могат да унищожат цивилизацията.
Поддръжниците на теорията обаче отговарят на всяко от тези възражения със собствени контрааргументи. Така спорът продължава вече десетилетия и се е превърнал в един от най-интересните философски дебати, свързани с теорията на вероятностите.
За мнозина най-ценната част от този дебат не е дали математиката наистина може да предскаже края на човечеството. По-важният въпрос е какво можем да заключим за собственото си място във времето и историята само от факта, че съществуваме. Още: "Следващите пет години ще са много тежки": Бил Гейтс с плашеща прогноза за бъдещето
Тези въпроси ни подтикват да преосмислим някои от най-дълбоките си предположения за света и нашето място в него. А дали Аргументът за Страшния съд някога ще бъде потвърден или окончателно опроверган - това остава въпрос, на който бъдещето тепърва ще отговаря.
Автор: Джак Мертаг за Scientific American
Превод: Ганчо Каменарски
