Учени откриха неочаквана промяна в движението на течното ядро на Земята под екваториалната част на Тихия океан. Бавно движещите се на запад потоци от разтопено желязо внезапно се обърнаха и започнаха бързо да се движат на изток, съобщават учените. Те споделят, че става въпрос за процеси във външното ядро на Земята – слой от свръхгорещо течно желязо, обграждащ твърдото вътрешно ядро на планетата.
Промени в ядрото на Земята
Самото движение на този електропроводим метал създава магнитното поле на Земята. Този процес се нарича геодинамо. Магнитното поле предпазва планетата от заредени частици от Слънцето и е от съществено значение за навигацията, спътниците и прогнозирането на космическото време.
Вече е факт: „Черната кутия на Земята“ ще бъде инсталирана в Тасмания
Преди това учените смятаха, че основните потоци във външното ядро се променят много бавно в продължение на десетилетия. Нови данни обаче показват, че в определени региони подобни промени може да се случват много по-бързо. Изследователите са анализирали близо 30 години наземни и сателитни магнитни наблюдения от 1997 до 2025 г. За целта са използвани данни от мисиите Swarm и CryoSat на Европейската космическа агенция, както и от немския спътник CHAMP и датския Ørsted.
Благодарение на тези измервания, учените успяха да реконструират промените в потока на границата между ядрото и мантията. Магнитното поле, регистрирано на земната повърхност и от орбита, предоставя косвена представа за това какво се случва дълбоко във вътрешността на планетата.
Моделите показват, че след рязко обръщане през 2010 г., източният поток под Тихия океан е останал силен, но е започнал да отслабва след 2020 г. Това може да означава, че учените са открили или временно колебание, или част от дълъг естествен цикъл във функционирането на земното ядро.
Учени откриха най-старата вода на Земята: Какъв е вкусът ѝ?
Изследователите също така отбелязаха, че усилването на източния поток съвпада с промени в поведението на вътрешното ядро, които се изучават отделно с помощта на сеизмология и геодезия.
Това може да показва, че различните дълбоки слоеве на Земята взаимодействат помежду си по-активно, отколкото се смяташе досега.
Самите промени в ядрото не влияят пряко върху времето или човешкото здраве. Те обаче постепенно променят конфигурацията на магнитното поле на планетата. Това е важно за прецизното позициониране, морската навигация, калибрирането на компаса, работата на спътниците и планирането на космически мисии. Ново проучване оспорва идеята, че външното ядро на Земята е до голяма степен стабилно и се променя бавно.
Оказва се, че бързи регионални реорганизации на потоците от течно желязо могат да се случат дълбоко във вътрешността на планетата. Това отваря пътя към по-добро разбиране на това как работи магнитното поле на Земята и как взаимодействат външното ядро, вътрешното ядро и долната мантия.
Наскоро учени съобщиха, че са открили най-старата вода на Земята.
Откритието е направено в Канада, на три километра под земята. Геолози откриха кладенеца на възраст приблизително два милиарда години в мината Кид Крийк, разположена близо до Тиминс в северната част на Онтарио. Това откритие вече се счита за най-старата вода на планетата, според Space Daily.
Проучването е ръководено от професор Барбара Шерууд Лолар от Университета в Торонто, която за първи път посещава мината през 1992 г. През 2013 г. нейният екип публикува статия в списание Nature за откриването на вода на 1,5 милиарда години на дълбочина 2,4 километра. Впоследствие, докато сондират на дълбочина почти три километра, учените откриват още по-древни резервоари.
Противно на очакванията, водата е текла от пукнатини и сондажи със скорост от няколко литра в минута. Учените са използвали метод за измерване на газовете, разтворени в течността. Тези газове се натрупват в изолираната среда поради разпадането на елементи в околната скала с постоянна скорост, което им позволява да определят минималното време, през което водата остава изолирана от повърхността.
Прочетете също: Астроном прекара осем години в убеждаване на НАСА да направи най-безсмислената снимка на Земята
