Най-старите фосили на морски влечуги бяха намерени в Арктика, съобщи Ройтерс. Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат единствено от най-големите китове. Произходът на ихтиозаврите обаче остава мистерия.
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Фосили на възраст 250 млн. години, намерени в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов поглед към възхода на тези морски влечуги. Учените казват, че са намерили останки от ихтиозавър, живял около 2 млн. години след масовото измиране, приключило периода перм. В края на периода перм измират над 90 процента от животинските видове.
Откритите останки от гръбначно влечуго показват, че животното е било с дължина около 3 м, което го прави голям хищни. Подобно на китовете, които са бозайници, и на други влечуги, ихтиозавърът е плод на еволюцията на животно, което е било сухоземно.
Oldest fossils of remarkable marine reptiles found in Arctic https://t.co/KMenQbQqrk
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
— Kevin Gilmore (@KevinGi95666779) March 15, 2023
Според учените ихтиозавърът, живял преди 250 млн. години, е бил доста напреднал в анатомично отношение. "Изненаната след геохимичен, томографски и микроструктурен анализ е, че вероятно става въпрос за топлокръвно животно с тяло с дължина около 3 м - океански ихтиозавър", каза Бенджамин Киър, специалист по палеонтология на гръбначните видове от университета Упсала в Швеция и автор на изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи", цитирано от Нова телевизия.
Още: Притеснително: Пластмасата прониква в човешките мозъци
Още: VIASAT NATURE представя „Глобалните приключения на Атънбъро“ (ВИДЕО)
Заключенията са, че предшественикът на ихтиозаврите може би се е появил много по-рано, отколкото се е смятало досега. Периодът триас следва масовото измиране през перма и представлява началото на ерата на динозаврите.
Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години. Фосилите са намерени край брега на дълбок фиорд, по протежение на речен канал, захранван от снеготопене. Ихтиозаврите стават доминиращ вид и са такъв допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и големи китове. Хранели са се с риба и калмари.
Още: Сбогом на живота на земята: посочиха деня, в който планетата ни ще стане необитаема
Още: Откриха за колко време отпадъците се превръщат в скали
Досега най-старият известен член на семейството на ихтиозаврите беше карторинхът, живял преди 248 млн. години на територията на днешен Китай. За един от най-големите пък се смята шастазавърът с дължина 21 м.
