Не само Мона Лиза: Прочутите (и спорни) картини на Леонардо да Винчи

Спасителят на света

Леонардо да Винчи, "Спасителят на света" (1499-1510). Public Domain

Платното „Спасителят на света“ беше продадено през 2017 г. на принц Бадр бин Абдула от Саудитска Арабия за 450,3 милиона долара – това е ценови рекорд сред всички произведения на изкуството. Но в същото време тази картина е най-противоречивата от колекцията на Леонардо да Винчи, тъй като дискусиите за нейната автентичност продължават и до днес.

Картината датира от края на 1490-те - началото на 1500-те години. Теоретиците твърдят, че Да Винчи я е нарисувал за френския крал Луи XII и съпругата му Анна Бретанска, след като завладява Генуа по време на Втората италианска война. Картината изобразява Исус, който благославя с едната си ръка и държи кристална сфера в другата.

Експертите посочват, че за безспорно „Леонардови“ черти в картината може да се смятат андрогинните черти на лицето (наричат я още „Мъжката Мадона“), меката палитра, анатомичността и детайлността в изображението на ръцете и дрехите. Най-много спорове предизвиква неприсъщата за Леонрдо композиция в пряк анфас, тъй като повечето от героите на неговите произведения, включително прочутата Джоконда, са изобразени полуобърнати.

Дълго време картината се възприема като добро копие на изгубена творба на художника, вероятно създадена от негов ученик. През 1958 г. „Спасителят на света“ е продадена за символичните £45. Истинският ѝ триумф започва, след като попада в ръцете на търговците на произведения на изкуството Робърт Саймън и Александър Париш през 2005 г., които намират за уместно да проверят нейната автентичност. Антикварите я дават на реставратор, който дава убедителни аргументи, че за неин автор може да се смята Да Винчи.

След това платното е закупено от руския олигарх Дмитрий Риболовлев, който дава картината на аукционната къща Christie's. Тя от своя страна стартира мащабна маркетингова кампания около произведението която довежда до най-голямата сделка.

През 2019 г. The New York Times съобщава за изчезване на картината от филиала на Лувъра в Абу Даби (ОАЕ). По-късно става ясно, че сега тя се намира на яхтата на престолонаследника принц Мохамед бин Салман ал Сауд - и казват, че картината ще бъде там, докато специално за нея не бъде изграден културен център.

Джиневра де Бенчи

„Портрет на Джиневра де Бенчи“ (1474–1476). Public Domain

Тази творба става една от най-разпознаваемите още приживе на Леонардо да Винчи. Сега това е единствената картина на художника, намираща се в Съединените щати (в Националната художествена галерия във Вашингтон).

Портретът, върху който художникът работи от 1474 до 1478 г., изобразява флорентинската поетеса Джиневра д'Америго де Бенчи. Нейната извесност носи успех на произведението. Има доказателства, че портретът може да е бил годежен подарък за момичето.

Мадоната и Младенецът

Мадоната и Младенецът (Мадона Лита), 1490—1491. Public Domain

Друга картина, чието авторство се оспорва. Например според изкуствоведа Мартин Кемп платното е рисувано от ученика на художника Джовани Антонио Болтрафио. Но специалистите от Ермитажа, в чиято експозиция се намира сега картината, не са съгласни с това.

Картината изобразява Дева Мария, която кърми Младенеца Христос. Фигурите са разположени в традиционния за Да Винчи затъмнен интериор с два сводести прозореца, през които се вижда планински пейзаж.

Мона Лиза

„Мона Лиза“ (1503—1519). Public Domain

„Мона Лиза“ (пълно име „Портрет на г-жа Лиза дел Джокондо“) е може би най-известната творба не само сред всички творби на Леонардо да Винчи, но и в световното изкуство като цяло. Точната дата на създаване на картината е неизвестна, но изследователите смятат, че това е периодът между 1504 и 1519 година. Смята се, че творбата е поръчана от съпруга на благородната флорентинка Лиза Герардини (Джокондо по съпруг), която Да Винчи е запечатал на портрета.

При изследването на картината експертите откриват скрити цифри и букви върху нея. Един от тези шифри е разгадан от изследователя Карл Глори. Така числото 72 под моста на фона на Джокондата според него може да се отнася за наводнението, случило се през 1472 г. в района на град Бобио. „Леонардо е добавил числото 72 под моста, за да отбележи опустошителното наводнение на река Требия“, казва Глори в своята книга.

Картината, заедно със своя автор, се премества във Франция в началото на XVI век, а след революцията за първи път се озовава в Лувъра. Впоследствие с шедьовъра се случиват редица исторически събития - по-специално Наполеон отнася картината в спалнята си в замъка Тюйлери.

Но най-известният инцидент с изчезването на Мона Лиза се случва през 1911 г. Тогава дори известният художник Пабло Пикасо попада под подозрение. Чак две години по-късно платното е открито при италианеца Винченцо Перуджа. Той, като служител на Лувъра, задига картината, вярвайки, че работата на италианския художник трябва да се върне в родината му, след като е била открадната от Наполеон по време на войната. Но след това Перуджа, оправдавайки се, назовава още две версии – прилика с роднини и омраза към французите.

В писмо до баща си той пише: „Кълна се, че ще живеете дълго и ще се наслаждавате на наградата, която вашият син скоро ще получи за вас и за цялото ни семейство.“ В резултат картината е намерена и от 1913 г. Джокондата се завръща в Лувъра в Париж вече в култов статут – там тя се съхранява под бронирано стъкло.

Айзелуортската Мона Лиза

Айзелуортската Мона Лиза на Леонардо да Винчи (1500 г.). Public Domain

Произходът на копието на „Мона Лиза“ е неизвестен: за първи път е открито през XIX век в дома на търговеца на произведения на изкуството Хю Блейкър. Но още през XVI век биографът Джорджо Вазари пише, че Да Винчи рисува „Мона Лиза“ през 1503 г., но я оставя недовършена. И най-вероятно той има предвид точно портрета на Айзелуортската Мона Лиза.

През 2012 г. швейцарската фондация „Мона Лиза“ представя резултата от 35-годишните си изследвания – според тях този портрет наистина е нарисуван от Да Винчи и е ранна версия на „Мона Лиза“.

Витрувианският човек

"Витрувианският човек" (1492 г.). Public Domain

Друго произведение на Леонардо да Винчи, публикувано като илюстрация към труда за римския архитект Витрувий - откъдето идва и името му. Тази рисунка ясно показва симетричните пропорции на човешкото тяло. Смята се, че така художникът е „илюстрирал“ правилото за златното сечение, познаването на което все още се счита за основополагащо за начинаещите дизайнери. Според него разстоянието от краката до кръста е право пропорционално на дължината от кръста до темето, а ширината на изпънатите ръце на „идеалния“ човек е равна на неговия ръст.

Тайната вечеря

„Тайната вечеря“ (1495-1498). Public Domain

Смята се, че фреската "Тайната вечеря" е поръчана от покровителя на художника Людовик Сфорца на един от етапите от реконструкцията на манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано в края на XV век. Стенописът изобразява последната вечеря на Исус с апостолите, преди да бъде заловен. На вечерята той пророкува, че един от присъстващите на празника ще стане негов предател. Да Винчи иска да предаде реакцията на тези думи върху всеки един от учениците на Исус.

Изследователите отбелязват, че най-трудното нещо за художника са били образите на Христос и Юда, тъй като не е могъл да намери подходящи модели за тях. Смята се, че прототип на Исус е станал певец от църковния хор, а на Юда – пияница, когото художникът открил да се въргаля в канавка. Впрочем някои историци отбелязват, че "Юда" и "Исус" може да са едно и също лице, но с разлика от три години.

Мадоната с карамфила

„Мадоната с карамфила“ (1478). Public Domain

Най-ранната работа на художника, нарисувана от него още като чирак при скулптора Андреа Верокио. Съществувало мнение, че авторството ѝ принадлежи на самия Верокио, но по-късно изследователите се съгласяват, че неин създател е именно Да Винчи. Сега картината е изложена в галерията „Стара пинакотека“ в Мюнхен.

На картината Дева Мария придържа Младенеца Исус с дясната си ръка, а в другата държи карамфил, който през Ренесанса символизира както разпятието на Христос, така и любовта на Богородица.

Торински автопортрет

Предполагаем автопортрет на Леонардо да Винчи (след 1512 г.). Public Domain

Известно е, че това не е единственият автопортрет на Да Винчи, но несъмнено е най-известният. По време неговото рисуване (след 1512 г.) художникът е на около 60 години, въпреки че на рисунката изглежда по-възрастен. Според изкуствоведите Да Винчи не се е стремял да изобрази себе си възможно най-точно, а само да предаде своето усещане за себе си.

Скицата е идентифицирана като автопортрет в края на XIX век въз основа на сходството с изображението на художника на фреска от Рафаел. Но както и при много други произведения на да Винчи, нейното авторство се оспорва. Сега картината се съхранява в Кралската библиотека на Торино.

Поклонението на влъхвите

"Поклонението на влъхвите" (1481 г.). Public Domain

Августинските монаси поръчват тази картина на Да Винчи за олтара в манастира „Сан Донато а Скопето“, но скоро художникът отива от Флоренция в Милано, оставяйки я незавършена. От 1670 г. до днес тя се намира в галерия Уфици във Флоренция. „Поклонението на влъхвите“ е една от най-влиятелните незавършени картини в историята на изкуството: тя няма аналог поради организацията на пространството на платното и персонажите на заден план.

В центъра на картината са изобразени Дева Мария с Младенеца Исус и прекланящите се влъхви, подредени в триъгълник до тях. На заден план вляво може да се види разрушена езическа сграда, която очевидно се опитват да възстановят, а вдясно – сражаващи се помежду си конници. Палмата в центъра се отнася до думите от библейската „Песен на песните Соломонови”: „Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.“ Отбелязва се, че художникът е искал да изобрази 60 фигури едновременно.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Последният шифър на Да Винчи