Нито повече, нито по-малко. Ето я идеалната продължителност на съня

„Нашите наблюдения показват, че липсата или излишъкът от сън ускорява стареенето на мозъка при по-възрастните хора. Това се вписва добре в резултатите от наблюденията на носители на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, сред които носителите на различни нарушения на съня са необичайно чести“, казват учените.

Всички многоклетъчни живи същества със сложна нервна система редуват периоди на активност и почивка в живота си. Учените отдавна се интересуват от това как са се появили циклите на сън и будност и каква роля играят в живота на хората и други сложни организми.

Преди две години израелски изследователи откриха, че причината за съществуването на съня, в допълнение към консолидирането на паметта и възстановяването на различни мускулни увреждания, може да е това, че в това време мозъчните клетки извършват масивна „ремонтна работа“ по възстановяване на собствената си ДНК. Оказа се, че уврежданията бързо се натрупват в генома на невроните по време на будност, тъй като по това време те почти не се коригират от клетките.

Сънят и мозъкът

Ръководени от тези съображения, група невролози, ръководена от Фенг Джанфенг, професор от университета Фудан, са проследили как качеството на съня влияе на нервната система на близо 500 000 жители на Обединеното кралство със средна възраст 56 години, които участвали в създаването на геномната база данни UK BioBank.

Всички тези доброволци преминали цялостен медицински преглед и се съгласили да отговорят на въпроси относно качеството на съня си и да изпълнят няколко прости задачи, насочени към оценка на остротата на ума и паметта им. Учените използвали тази информация, за да проучат как продължителността на съня влияе върху мозъчната структура, психиката и когнитивните способности на възрастните хора.

Анализът на тези данни показвал, че мозъците на доброволците съдържал най-малко отрицателни промени, свързани с възрастта, когато те спели около седем до осем часа на денонощие. По-краткият или по-дълъг сън от своя страна се свързва с намаляване на обема на бялото вещество и дегенеративни промени в структурата на мозъчната кора.

По аналогичен начин доброволците със седемчасов сън значително по-рядко страдали от различни форми на тревожност, мания и други психологически разстройства, а също така се представили значително по-добре със задачите за памет и логика, а също така са имали по-бързи реакции от другите по-възрастни британци. Всичко това, според неврофизиолозите, говори в полза на това, че седемчасовият сън е оптимален за възстановяване на работата на мозъчните клетки и максималното забавяне на тяхното стареене.

 ВИЖТЕ ОЩЕ: Дългото спане може да е опасно за здравето